Хвар (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - г.пр. --> г. пр.
м замяна с n-тире
Ред 33: Ред 33:


През XVI в. отново настъпват смутни времена с непрестанните нападения на [[османци]]те. През 1571 г. Хвар е обсаден от турския флот и понася големи щети, но крепостните стени спасяват населението. Няколко месеца след това нападение в началото на 1572 г.
През XVI в. отново настъпват смутни времена с непрестанните нападения на [[османци]]те. През 1571 г. Хвар е обсаден от турския флот и понася големи щети, но крепостните стени спасяват населението. Няколко месеца след това нападение в началото на 1572 г.
ново бедствие поразява Хвар - избухва епидемия от [[чума]], която покосява две трети от жителите му<ref>[http://www.hvar.hr/portal/povijest-hvara/ Povijest Hvara]</ref>.
ново бедствие поразява Хвар избухва епидемия от [[чума]], която покосява две трети от жителите му<ref>[http://www.hvar.hr/portal/povijest-hvara/ Povijest Hvara]</ref>.


На 1 октомври 1579 г. рано сутринта градът пострадва сериозно при избухване на барута в крепостта, възпламенил се от паднала мълния<ref>Hvar Kroz Stoljeća (Hvar Through the Centuries), Novak, Grga. Historijski Arhiv – Hvar (Historical Archives of Hvar) (in Croatian). </ref> и много от запазените до днес стари сгради датират именно от възстановяването им след тази експлозия.
На 1 октомври 1579 г. рано сутринта градът пострадва сериозно при избухване на барута в крепостта, възпламенил се от паднала мълния<ref>Hvar Kroz Stoljeća (Hvar Through the Centuries), Novak, Grga. Historijski Arhiv – Hvar (Historical Archives of Hvar) (in Croatian). </ref> и много от запазените до днес стари сгради датират именно от възстановяването им след тази експлозия.

Версия от 21:31, 22 ноември 2018

Тази статия е за града. За острова вижте Хвар.

Хвар
Hvar
— Град —
Знаме
      
Хвар
Хвар
43.1714° с. ш. 16.4419° и. д.
Хвар
Страна Хърватия
ЖупанияСплитско-далматинска жупания
Площ75,5 km²
Надм. височина0 m
Население4251 души (2011)
56,3 души/km²
КметРикардо Новак
Пощенски код21 450
Телефонен код021
Официален сайтhttp://www.hvar.hr/portal/
Хвар в Общомедия

Хвар (Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-la) е град в Хърватия, разположен на едноименния далматински остров Хвар, в Сплитско-далматинска жупания. На местното чакавско наречие името му се произнася като Hvor или For.

Градът се намира в залив в югозападната част на острова. Населението през 2011 г. е 4251 души[1]

История

Хвар има дълга история. Първите му заселници са илирите. През 385-384 г. пр.н.е. тук идват гръцки колонисти, а около III в. пр.н.е. става владение на Римската империя[2].

През 1278 г. местното население поисква помощ от Венецианската република за защита от постоянните пиратски нападения и според сключеното споразумение венецианците построяват нова крепост, защитни стени и различни обществени сгради. Хвар се превръща във важен търговски, икономически, политически и културен център на острова като се разпростира извън крепостните стени по околните хълмове.

През XVI в. отново настъпват смутни времена с непрестанните нападения на османците. През 1571 г. Хвар е обсаден от турския флот и понася големи щети, но крепостните стени спасяват населението. Няколко месеца след това нападение в началото на 1572 г. ново бедствие поразява Хвар – избухва епидемия от чума, която покосява две трети от жителите му[3].

На 1 октомври 1579 г. рано сутринта градът пострадва сериозно при избухване на барута в крепостта, възпламенил се от паднала мълния[4] и много от запазените до днес стари сгради датират именно от възстановяването им след тази експлозия.

През 1776 г. венецианците преместват базата си от Хвар в Котор и от този момент градът започва да запада[5].

С настъпването на края на Венецианската република през 1797 г. Хвар за кратко е притежание на Наполеонова Франция, а в началото на XIX в. е присъединен към Хабсбургската монархия, което бележи нов разцвет. Между 1919 и 1921 г. Хвар е окупиран от Италия, след което става част от новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци. След Втората световна война е присъединен към Югославия, от 1991 г. е част от независима Хърватия.

Култура

Хвар

Хвар има богати културни традиции в областта на литературата, архитектурата, живописта и скулптурата, музиката. През XVI и XVII в. в града живеят и творят такива бележити хърватски творци като Ханибал Луцич, Петар Хекторович, Винко Прибоевич, Микша Пелегринович и др. Театърът на Хвар, построен през 1612 г., е сред най-старите в Европа.

Забележителности

  • Катедралата Св.Стефан, построена XVI—XVII в.;
  • Крепостта от XVI в., издигната след експлозията от 1579 г., която разрушава старото укрепление;
  • Градските стени, построени от венецианците през XIII в., впоследствие многократно реконструирани;
  • Крепостта на Наполеон, построена от французите през 1811 г. извън града на един от близките хълмове. Днес се използва като обсерватория;
  • Францисканският манастир от XV в.

Източници

  1. POPULATION BY AGE AND SEX, BY SETTLEMENTS, 2011 CENSUS
  2. Povijest Hvara
  3. Povijest Hvara
  4. Hvar Kroz Stoljeća (Hvar Through the Centuries), Novak, Grga. Historijski Arhiv – Hvar (Historical Archives of Hvar) (in Croatian).
  5. Ring, Trudy; Salkin, Robert M.; La Boda, Sharon (1996) [1995]. Robert M. Salkin; Sharon La Boda, eds. International Dictionary of Historical Places (Vol 3: Southern Europe) (2nd ed.). Taylor and Francis. pp. 331–334