Ернесто Теодоро Монета: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м допълване, източници, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 8x кавички, 5x тире, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо | |
|||
| име = {{нобел}} Ернесто Монета |
|||
| име-оригинал = Ernesto Teodoro Moneta |
|||
| категория = политик |
|||
| описание = италиански политик |
|||
| ⚫ | |||
| портрет = Ernesto Teodoro Moneta.jpg |
|||
| ⚫ | |||
| портрет-описание = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| националност = {{Италия}} |
|||
| вложки = {{Личност/Политик |
|||
| област = [[журналистика]] |
|||
| школа = |
|||
| образование = |
|||
| учил-при = |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| известен-с = |
|||
| пост = |
|||
| членства = |
|||
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] ([[1907]]) |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
|||
}} |
}} |
||
'''Ернесто Теодоро Монета''' ({{lang-it|Ernesto Teodoro Moneta}}) е [[Италия|италиански]] [[публицист]] и [[политик]]. Основател и председател на [[Ломбардска мирна лига|Ломбардската мирна лига]]. Удостоен с [[Нобелова награда за мир]] за [[1907]] г. заедно с [[Луи Рено]]. |
'''Ернесто Теодоро Монета''' ({{lang-it|Ernesto Teodoro Moneta}}) е [[Италия|италиански]] [[публицист]] и [[политик]]. Основател и председател на [[Ломбардска мирна лига|Ломбардската мирна лига]]. Удостоен с [[Нобелова награда за мир]] за [[1907]] г. заедно с [[Луи Рено]]. |
||
== Произход и образование (1833 – 1848) == |
|||
Роден е на [[20 септември]] [[1833]] година в [[Милано]], Италия, третото от единадесетте деца в аристократичното семейство на Карл Аурелио Монета и Джозепина Муцио. Учи в лицеите Ди Брер и Парини в Милано, намиращ се от 1713 г. под австрийско господство.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref> |
|||
== В Пиемонт (1848 – 1866) == |
|||
През 1848 г., заедно с баща си и братята си, Монета участва в неуспешно [[въстание]] срещу [[Австрия]], а след потушаването му, страхувайки се за живота си, бяга в независимото [[Кралство Пиемонт]]. Тук постъпва във военната академия и се присъединява към тайна организация, поддържаща контакти с италианските [[Национализъм|националисти]] в Милано. |
|||
Със започналата през 1859 г. война на Пиемонт срещу Австрия Монета и четиримата му братя постъпват в армията на [[Джузепе Гарибалди]] и участват в [[Битка при Волтурно|сражението при Волтурно]] и [[Битка при Калабрия|Калабрия]] и скоро предлагат на Монета да служи в щаба. След поражението на Италия [[Битка при Кустоца (1866)|при Кустоца]] (1866 г.), разочарован от безпорядъка в армията, той подава оставка и се заема с [[журналистика]]. |
|||
== Журналист и политик (1866 – 1900) == |
|||
Установявайки се в Милано, Монета започва да пише статии за ежедневника ''„Век“'' ({{lang-it|Il Secolo}}).<ref name=":0" /> Една година по-късно двама негови приятели купуват вестника и му предлагат да стане [[главен редактор]]. На тази длъжност той остава двадесет и осем години. Под неговото ръководство ''„Век“'' става водещ италиански вестник, чието мнение се тачи в интелектуалните кръгове. |
|||
На страниците на ''„Век“'' Монета изказва авторитетни съждения по въпросите на [[Държавна политика|държавната]] и [[Международна политика|международната политика]]. Оставайки [[католик]], той често печата [[Антиклерикализъм|антиклерикални]] статии, защото смята, че критикуването на църквата помага за прогреса и обединението на Италия. |
|||
Симпатизирайки на армията, Монета се изказва за нейното съкращаване: според него националната гвардия излиза по-евтино на данъкоплатците и поддържа по-малко [[Милитаризъм|милитаризма]]. Като подкрепя с цялото си сърце идеите на [[национализма]], той въпреки всичко предупреждава читателите си да не мразят прекалено Австрия, макар че е привърженик на сближаването с [[Франция]]. |
|||
Статиите на Монета от 70-те години отразяват растящият му интерес към проблемите на [[мир]]а. През 1878 г. той взема участие в работата на Миланската мирна конференция, девет години по-късно е сред основателите на Ломбардския съюз за мир и [[арбитраж]], на който предоставя цялата печалба от юбилейния брой, посветен на 20-годишнината на вестник ''„Век“''. За да разпространява информация за движението за мир, Монета започва да издава през 1880 г. [[алманах]]а „Приятел на мира“ ({{lang-it|L'amico della расе}}). След пет години става италиански представител в Международното бюро за мир. |
|||
През 1896 г., приключвайки една от най-блестящите кариери в италианската журналистика, Монета напуска ръководството на ''„Век“'', макар че продължава да сътрудничи на вестника. Две години по-късно основава „Международен живот“ ({{lang-it|La vita Internationale}}), завоювал висока репутация със статиите си по въпросите на мира и арбитража. Погледът върху френско-италианските отношения помага според всеобщото мнение да се създаде климат на доверие, направил през 1903 г. възможен договора за арбитраж между двете страни. |
|||
Тъй като Монета не вижда противоречията между борбата на народа за самоуправление и укрепването на международните отношения, изборът му за [[нобелов лауреат]] предизвиква в определени кръгове негативна реакция. |
|||
== Следващи години (1900 – 1918) == |
|||
След 1900 г. той прекарва много време в Италия, където му правят няколко операции на очите, но това не спира развитието на [[глаукома]]та му. Почти сляп през последните години от живота си, Монета запазва активност в политиката и журналистиката. Той подкрепя анексирането на [[Либия]] от Италия през 1911 г. и включването на Италия в [[Първа световна война|Първата световна война]], защото е противник на агресивната политика на [[Германия]] и Австрия. |
|||
Като допълнение към многобройните си статии и памфлети Монета написва четиритомното изследване „Войни, въстания и мир през ХІХ в.“, издадено през 1903 – 1910 г. |
|||
Умира на [[10 февруари]] [[1918]] година в Милано от възпаление на [[Бели дробове|белите дробове]].<ref name=":0" /> |
|||
== Семейство == |
|||
През 1874 г. Монета се жени за Ерсилия Кальо, която умира през 1899 г. Семейството има двама сина. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1907/ Нобелова награда за мир 1907 на Ернесто Монета] |
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1907/ Нобелова награда за мир 1907 на Ернесто Монета] |
||
* {{икона|ru}} [http://www.n-t.org/nl/mr/moneta.htm Биография на Ернесто Монета] |
|||
* {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/peace/1907/moneta/biographical Биография на Ернесто Монета в сайта на Нобеловите награди/] |
|||
{{политик-мъниче}} |
|||
{{Италия-мъниче}} |
|||
{{Нобел мир}} |
{{Нобел мир}} |
||
Версия от 12:59, 23 ноември 2018
 Ернесто МонетаErnesto Teodoro Moneta | |
| италиански политик | |
 | |
| Роден |
20 септември 1833 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Мисаля, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Милано |
| Политика | |
| Област на дейност | журналистика |
| Ернесто Монета в Общомедия | |
Ернесто Теодоро Монета (Шаблон:Lang-it) е италиански публицист и политик. Основател и председател на Ломбардската мирна лига. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с Луи Рено.
Произход и образование (1833 – 1848)
Роден е на 20 септември 1833 година в Милано, Италия, третото от единадесетте деца в аристократичното семейство на Карл Аурелио Монета и Джозепина Муцио. Учи в лицеите Ди Брер и Парини в Милано, намиращ се от 1713 г. под австрийско господство.[1]
В Пиемонт (1848 – 1866)
През 1848 г., заедно с баща си и братята си, Монета участва в неуспешно въстание срещу Австрия, а след потушаването му, страхувайки се за живота си, бяга в независимото Кралство Пиемонт. Тук постъпва във военната академия и се присъединява към тайна организация, поддържаща контакти с италианските националисти в Милано.
Със започналата през 1859 г. война на Пиемонт срещу Австрия Монета и четиримата му братя постъпват в армията на Джузепе Гарибалди и участват в сражението при Волтурно и Калабрия и скоро предлагат на Монета да служи в щаба. След поражението на Италия при Кустоца (1866 г.), разочарован от безпорядъка в армията, той подава оставка и се заема с журналистика.
Журналист и политик (1866 – 1900)
Установявайки се в Милано, Монета започва да пише статии за ежедневника „Век“ (Шаблон:Lang-it).[1] Една година по-късно двама негови приятели купуват вестника и му предлагат да стане главен редактор. На тази длъжност той остава двадесет и осем години. Под неговото ръководство „Век“ става водещ италиански вестник, чието мнение се тачи в интелектуалните кръгове.
На страниците на „Век“ Монета изказва авторитетни съждения по въпросите на държавната и международната политика. Оставайки католик, той често печата антиклерикални статии, защото смята, че критикуването на църквата помага за прогреса и обединението на Италия.
Симпатизирайки на армията, Монета се изказва за нейното съкращаване: според него националната гвардия излиза по-евтино на данъкоплатците и поддържа по-малко милитаризма. Като подкрепя с цялото си сърце идеите на национализма, той въпреки всичко предупреждава читателите си да не мразят прекалено Австрия, макар че е привърженик на сближаването с Франция.
Статиите на Монета от 70-те години отразяват растящият му интерес към проблемите на мира. През 1878 г. той взема участие в работата на Миланската мирна конференция, девет години по-късно е сред основателите на Ломбардския съюз за мир и арбитраж, на който предоставя цялата печалба от юбилейния брой, посветен на 20-годишнината на вестник „Век“. За да разпространява информация за движението за мир, Монета започва да издава през 1880 г. алманаха „Приятел на мира“ (Шаблон:Lang-it). След пет години става италиански представител в Международното бюро за мир.
През 1896 г., приключвайки една от най-блестящите кариери в италианската журналистика, Монета напуска ръководството на „Век“, макар че продължава да сътрудничи на вестника. Две години по-късно основава „Международен живот“ (Шаблон:Lang-it), завоювал висока репутация със статиите си по въпросите на мира и арбитража. Погледът върху френско-италианските отношения помага според всеобщото мнение да се създаде климат на доверие, направил през 1903 г. възможен договора за арбитраж между двете страни.
Тъй като Монета не вижда противоречията между борбата на народа за самоуправление и укрепването на международните отношения, изборът му за нобелов лауреат предизвиква в определени кръгове негативна реакция.
Следващи години (1900 – 1918)
След 1900 г. той прекарва много време в Италия, където му правят няколко операции на очите, но това не спира развитието на глаукомата му. Почти сляп през последните години от живота си, Монета запазва активност в политиката и журналистиката. Той подкрепя анексирането на Либия от Италия през 1911 г. и включването на Италия в Първата световна война, защото е противник на агресивната политика на Германия и Австрия.
Като допълнение към многобройните си статии и памфлети Монета написва четиритомното изследване „Войни, въстания и мир през ХІХ в.“, издадено през 1903 – 1910 г.
Умира на 10 февруари 1918 година в Милано от възпаление на белите дробове.[1]
Семейство
През 1874 г. Монета се жени за Ерсилия Кальо, която умира през 1899 г. Семейството има двама сина.
Източници
Външни препратки
- ((en)) Нобелова награда за мир 1907 на Ернесто Монета
- ((ru)) Биография на Ернесто Монета
- ((en)) Биография на Ернесто Монета в сайта на Нобеловите награди/
