Чешки език: Разлика между версии
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
== Особености == |
== Особености == |
||
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vada'' „недостатък“ |
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vada'' „недостатък“ – ''váda'' „свада“). ''l, r, m'' са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа. |
||
Основни диалекти: |
Основни диалекти: |
Версия от 18:53, 23 ноември 2018
Чешки език čeština | |
Страна | Чехия и други страни |
---|---|
Регион | Централна Европа, Източна Европа |
Говорещи | 12 000 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Западнославянски Чешко-словашки Чешки | |
Официално положение | |
Официален в | Чехия |
Регулатор | Институт за чешки език |
Кодове | |
ISO 639-1 | cs |
ISO 639-2 | cze |
ISO 639-3 | CES |
Чешки език в Общомедия |
Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.
История
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
- изчезване на носовите гласни;
- еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
- извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
- g –> звучна гласилкова проходна h [ɦ];
- y и i се изравняват по гласеж;
- именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
Особености
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. vada „недостатък“ – váda „свада“). l, r, m са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
Основни диалекти:
- чешки
- ханацки
- моравско-словашки
- ляшки
Азбука
|
|
Литература
Външни препратки
|
|