Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Форматиране на ISBN
Ред 173: Ред 173:
* „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470
* „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470
* „История“, Златарски, В.
* „История“, Златарски, В.
* '''Божилов''', Ив., '''Гюзелев''', В. [https://chitanka.info/book/6003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век]. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN: 954-426-204-0 – В:{{URL|https://chitanka.info}}
* '''Божилов''', Ив., '''Гюзелев''', В. [https://chitanka.info/book/6003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век]. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-204-0 – В:{{URL|https://chitanka.info}}
* '''Тъпкова-Заимова''', В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.
* '''Тъпкова-Заимова''', В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.



Версия от 03:39, 24 ноември 2018

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Мария
царица на България
Лични данни
Родена?
Починала?
Византия
Предшествана отИрина от Лариса
Семейство
Бракцар Иван Владислав

Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Биография

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:

Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола, починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.

През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата патрикия зости (първа придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация (тази титла е една-единствена за цялата империя, а към 1005 г. същата е била дадена на Самуиловата дъщеря Мирослава, жената на Ашот Таронит, което подсказва, че някъде между 1005 г. и 1018 г. титлата е била овакантена). Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва[1].“

През 1029 г. тя и най-големият ѝ син Пресиян/Персиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян/Персиян II е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион (Мала Азия)[2].

Потомство

Източници

Бележки

  1. Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
  2. Божилов, 1999
  3. Златарски, История. Приложение 19