Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии
м Бот: Форматиране на ISBN |
|||
Ред 173: | Ред 173: | ||
* „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470 |
* „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470 |
||
* „История“, Златарски, В. |
* „История“, Златарски, В. |
||
* '''Божилов''', Ив., '''Гюзелев''', В. [https://chitanka.info/book/6003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век]. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN |
* '''Божилов''', Ив., '''Гюзелев''', В. [https://chitanka.info/book/6003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век]. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-204-0 – В:{{URL|https://chitanka.info}} |
||
* '''Тъпкова-Заимова''', В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009. |
* '''Тъпкова-Заимова''', В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009. |
||
Версия от 03:39, 24 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.
Мария | |
царица на България | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | ? |
Починала | ? Византия |
Предшествана от | Ирина от Лариса |
Семейство | |
Брак | цар Иван Владислав |
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
Биография
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:
Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола, починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.
През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата патрикия зости (първа придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация (тази титла е една-единствена за цялата империя, а към 1005 г. същата е била дадена на Самуиловата дъщеря Мирослава, жената на Ашот Таронит, което подсказва, че някъде между 1005 г. и 1018 г. титлата е била овакантена). Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва[1].“
През 1029 г. тя и най-големият ѝ син Пресиян/Персиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян/Персиян II е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион (Мала Азия)[2].
Потомство
Мария | Иван Владислав (1015 – 1018) | ||||||||||
Алусиан стратег на Теодосиупол |
Аарон дук на Едеса |
Радомир | Екатерина съпруга на Исак I Комнин | ||||||||
Пресиян стратег на Букеларион |
Траян | неизвестен син | 5 неизвестни дъщери | ||||||||
Анна Алусиан съпруга на император Роман IV Диоген |
Василий стратег на Едеса |
Теодор стратег на Тарон |
Мария съпруга на кесаря Андроник Дука, брат на император Константин X Дука |
Мануил | Мария | ||||||
Самуил вестарх |
Радомир проедър |
||||||||||
Константин женен за Теодора, сестра на Алексий I Комнин, и с дъщеря Анна Диогениса, омъжена за Урош I |
Аарон Теодор съзаклятник срещу Алексий I Комнин през 1107 |
Ирина Дукина съпруга на Алексий I Комнин |
Теодора монахиня |
Йоан Дука управител на България (1090 – 1092) | |||||||
Анна Дукина съпруга на Георги Палеолог |
Михаил Дука протостратор |
Източници
- „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470
- „История“, Златарски, В.
- Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-204-0 – В:chitanka.info
- Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.
Бележки
- ↑ Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
- ↑ Божилов, 1999
- ↑ Златарски, История. Приложение 19