Стилиян Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	26 октомври 1881 г. Шумен, Княжество България
Починал	23 ноември 1962 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Политика
Депутат
XV ОНС
Семейство
Деца	Добромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография

Завършва педагогическото училище в родния си град. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор е на сп. „Училищен преглед“.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911).

Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Редактор е на вестник „България“ (от 1911 г.) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

• 
  Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
• 
  На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.

Обществена дейност

През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).

Творчество

• Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Шинелъ безъ пагони. София, 1930. с. 286.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Български читалища преди Освобождението. София, 1931. с. 684.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
• Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.