Владимир Полянов: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
+ 3 категории; ±Категория:Български писатели→Категория:Български автори на разкази, ползвайки HotCat |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
[[ |
[[Файл:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|мини|250п|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]”, 1925 - 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-ия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]] |
||
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и |
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец. |
||
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
||
Ред 34: | Ред 35: | ||
==Произведения== |
==Произведения== |
||
* Смърт. Разкази. 1922 |
* Смърт. Разкази. 1922 |
||
* Комедия на куклите. Разкази. 1923 |
* Комедия на куклите. Разкази. 1923 |
||
* Момичето и тримата. Разкази. 1927 |
* Момичето и тримата. Разкази. 1927 |
||
* Рицари. Разкази. 1927 |
* Рицари. Разкази. 1927 |
||
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931) |
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931) |
||
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934) |
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934) |
||
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 1995). ISBN 954-533-003-15 |
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 1995). ISBN 954-533-003-15 |
||
* Четири разказа. 1928 (1933) |
* Четири разказа. 1928 (1933) |
||
* Вик. Роман. (1933) |
* Вик. Роман. (1933) |
||
* Черните не стават бели. Роман. 1932 |
* Черните не стават бели. Роман. 1932 |
||
* Звезди в прозореца. Разкази. 1935 |
* Звезди в прозореца. Разкази. 1935 |
||
* Гладният вълк. Роман. 1936 |
* Гладният вълк. Роман. 1936 |
||
* Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962) |
* Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962) |
||
* Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937 |
* Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937 |
||
* От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948) |
* От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948) |
||
* Ероика. Драма. 1940 |
* Ероика. Драма. 1940 |
||
* Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948 |
* Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948 |
||
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978 |
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978 |
||
* Хроника на узряването. Роман. 1979 |
* Хроника на узряването. Роман. 1979 |
||
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984 |
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984 |
||
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986 |
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986 |
||
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989 |
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989 |
||
* Диаболични повести и разкази. 1990 |
* Диаболични повести и разкази. 1990 |
||
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и [[Кралица Маб (издателство)| |
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и [[Кралица Маб (издателство)|„Кралица Маб“]], 1997. ISBN 954-07-1061-8 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}} |
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Полянов, Владимир}} |
{{СОРТКАТ:Полянов, Владимир}} |
||
[[Категория:Български |
[[Категория:Български автори на разкази]] |
||
[[Категория:Български театрални режисьори]] |
[[Категория:Български театрални режисьори]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български драматурзи]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български мемоаристи]] |
||
[[Категория:Български романисти]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на УНСС]] |
[[Категория:Възпитаници на УНСС]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
|||
[[Категория:Родени в Русе]] |
Версия от 07:31, 27 ноември 2018
Владимир Полянов | |
Роден | 6 май 1899 г. |
---|---|
Починал | 4 декември 1988 г. |
Националност | българин |
Владимир Полянов в Общомедия |
Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и културен деец.
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и режисура във Варшава (1939). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.[1]
Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).
Произведения
- Смърт. Разкази. 1922
- Комедия на куклите. Разкази. 1923
- Момичето и тримата. Разкази. 1927
- Рицари. Разкази. 1927
- Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
- Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
- Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
- Четири разказа. 1928 (1933)
- Вик. Роман. (1933)
- Черните не стават бели. Роман. 1932
- Звезди в прозореца. Разкази. 1935
- Гладният вълк. Роман. 1936
- Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962)
- Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937
- От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948)
- Ероика. Драма. 1940
- Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948
- Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978
- Хроника на узряването. Роман. 1979
- Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984
- Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986
- Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
- Диаболични повести и разкази. 1990
- Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и „Кралица Маб“, 1997. ISBN 954-07-1061-8
Източници
- Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
- Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
- Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
- Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
- Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.