Владимир Полянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Ред 24: Ред 24:
| бележки =
| бележки =
}}
}}
[[File:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|thumb|250px|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]”, 1925 - 1927 г. Полянов е втори прав на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]]
[[Файл:BASA-373К-1-690-1-Zlatorog.jpg|мини|250п|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]”, 1925 - 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-ия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]]

'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и театрален деец.
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец.


Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Ред 34: Ред 35:


==Произведения==
==Произведения==
* Смърт. Разкази. 1922.
* Смърт. Разкази. 1922
* Комедия на куклите. Разкази. 1923.
* Комедия на куклите. Разкази. 1923
* Момичето и тримата. Разкази. 1927.
* Момичето и тримата. Разкази. 1927
* Рицари. Разкази. 1927.
* Рицари. Разкази. 1927
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 1995). ISBN 954-533-003-15
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 1995). ISBN 954-533-003-15
* Четири разказа. 1928 (1933).
* Четири разказа. 1928 (1933)
* Вик. Роман. (1933).
* Вик. Роман. (1933)
* Черните не стават бели. Роман. 1932.
* Черните не стават бели. Роман. 1932
* Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
* Звезди в прозореца. Разкази. 1935
* Гладният вълк. Роман. 1936.
* Гладният вълк. Роман. 1936
* Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
* Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962)
* Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
* Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937
* От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
* От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948)
* Ероика. Драма. 1940.
* Ероика. Драма. 1940
* Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
* Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978
* Хроника на узряването. Роман. 1979.
* Хроника на узряването. Роман. 1979
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984.
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986.
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
* Диаболични повести и разкази. 1990.
* Диаболични повести и разкази. 1990
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 1997. ISBN 954-07-1061-8
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и [[Кралица Маб (издателство)|„Кралица Маб“]], 1997. ISBN 954-07-1061-8

== Бележки ==
<references />


== Източници ==
== Източници ==
* [[:Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
* [[Петър Величков|Величков, Петър]]. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
* [[:Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
* [[:Николай Аретов]]. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
* [[:Николай Аретов]]. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}}
{{commonscat|Polyanov, Vladimir}}

* [[:Александър Пиндиков]], Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
== Бележки ==
* [[Петър Величков|Величков, Петър]]. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3.
<references />
* [[:Николай Аретов]], Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
* [[:Николай Аретов]]. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
* [[:Николай Аретов]]. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.


{{СОРТКАТ:Полянов, Владимир}}
{{СОРТКАТ:Полянов, Владимир}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български автори на разкази]]
[[Категория:Български театрални режисьори]]
[[Категория:Български театрални режисьори]]
[[Категория:Родени в Русе]]
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Български мемоаристи]]
[[Категория:Български романисти]]
[[Категория:Възпитаници на УНСС]]
[[Категория:Възпитаници на УНСС]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Родени в Русе]]

Версия от 07:31, 27 ноември 2018

Владимир Полянов
Роден6 май 1899 г.
Починал4 декември 1988 г. (89 г.)
Националностбългарин
Владимир Полянов в Общомедия
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог”, 1925 - 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-ия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и културен деец.

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и режисура във Варшава (1939). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.[1]

Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).

Произведения

  • Смърт. Разкази. 1922
  • Комедия на куклите. Разкази. 1923
  • Момичето и тримата. Разкази. 1927
  • Рицари. Разкази. 1927
  • Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
  • Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
  • Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
  • Четири разказа. 1928 (1933)
  • Вик. Роман. (1933)
  • Черните не стават бели. Роман. 1932
  • Звезди в прозореца. Разкази. 1935
  • Гладният вълк. Роман. 1936
  • Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962)
  • Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937
  • От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948)
  • Ероика. Драма. 1940
  • Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948
  • Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978
  • Хроника на узряването. Роман. 1979
  • Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984
  • Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986
  • Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
  • Диаболични повести и разкази. 1990
  • Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и „Кралица Маб“, 1997. ISBN 954-07-1061-8

Източници

  • Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
  • Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
  • Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
  • Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
  • Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2

Бележки

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.