Махмуд II: Разлика между версии
Леки редакции по генералната информация за живота на Султана. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 78.90.54.128 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
починал-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]] |
починал-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]]. |
||
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]]. |
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]]. |
Версия от 21:29, 29 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Махмуд II محمود ثانى | |
Султан на Османската империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Абдул Хамид I |
Майка | Накшидил валиде султан |
Братя/сестри | Мустафа IV |
Съпруга | Безмиалем Пертевниял валиде султан |
Деца | Абдул Меджид I Абдул Азис |
Подпис | |
Махмуд II в Общомедия |
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.
Баща му е Абдул Хамид I (1725 – 1789), майка – Накшидил валиде султан (1766 – 1817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.
Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора”.
Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.