Махмуд II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Леки редакции по генералната информация за живота на Султана.
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 78.90.54.128 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 7: Ред 7:
починал-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]]
починал-място=[[Константинопол]], [[Османска империя]]
}}
}}
'''[[Махмуд Фаршчиян|Александър Соколов]] II''' е 30-ият султан[[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол|Пазарджик]]. Безсмъртен.
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Роден на [[20 юли]] [[1785]] г. в [[Константинопол]]. Умира от [[туберкулоза]].


Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан [[Мустафа IV]].

Версия от 21:29, 29 ноември 2018

Махмуд II
محمود ثانى
Султан на Османската империя

Роден
Починал
1 юли 1839 г. (53 г.)
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция

Религияислям
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Хамид I
МайкаНакшидил валиде султан
Братя/сестриМустафа IV
СъпругаБезмиалем
Пертевниял валиде султан
ДецаАбдул Меджид I
Абдул Азис
Подпис
Махмуд II в Общомедия

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.

Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.

Баща му е Абдул Хамид I (17251789), майка – Накшидил валиде султан (17661817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора”.

Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.

Вижте също

Шаблон:Турция-мъниче