Марин Дринов: Разлика между версии

Марин Дринов
	Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат	8 май 1878 – 5 юли 1879
Наследник	Георги Атанасович
Председател на БАН
Мандат	1869 – 1882
Наследник	Васил Стоянов
Втори мандат	1884 – 1894
Наследник	Васил Друмев
Лична информация
Роден	20 октомври 1838 г. (стар стил) Панагюрище,; Османска империя
Починал	28 февруари 1906 г. (стар стил) (67 г.) Харков, Руска империя
Погребан	Централни софийски гробища
Родства	Найден Дринов Пейо Дринов
Образование	ХНУ „Василий Каразин“
Професия	историк • филолог
	Портал Политика
	Марин Дринов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:00, 29 ноември 2018

Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.

Биография

Ранни години и учителстване в Панагюрище

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар - Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа

На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.^[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up

Бележки

↑ Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

Литература

Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН

Вижте също

Дриновски правопис

[1] Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

[1]

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 == Биография ==
 === Ранни години и учителстване в Панагюрище ===
-Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Учи в едно от първите класни училища в България при [[Сава Радулов]], [[Атанас Чолаков]] и [[Йордан Ненов]].
+Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]] в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
-След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар - [[Нешо Бончев]], са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по поръка на съгражданина си [[Васил Чолаков]] събират народни песни, които изпращат в [[Москва]]. По-голямата част биват предадени на [[Константин Миладинов]] и влизат в сборника „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ ([[1861]]).
+Учи в едно от първите класни училища в България при [[Атанас Чолаков]] и после [[Йордан Ненов]]. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар - [[Нешо Бончев]], са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си [[Васил Чолаков]] събират народни песни, които изпращат в [[Москва]]. По-голямата част биват предадени на [[Константин Миладинов]] и влизат в сборника „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ ([[1861]]).
 === Следване и изследователска дейност в Русия и Европа ===
-На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.
+На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.
 Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.