Натурализъм (литература): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м год.-->години.
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
* {{икона|fr}} [http://www.site-magister.com/zola.htm#axzz4XpYW5fzH Зола и натурализмът]
* {{икона|fr}} [http://www.site-magister.com/zola.htm#axzz4XpYW5fzH Зола и натурализмът]


{{превод от2|en|Naturalism (literature)|564089465}}
{{превод от|en|Naturalism (literature)|564089465}}

{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:История на литературата]]
[[Категория:История на литературата]]

Версия от 16:19, 30 ноември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Натурализъм.

Виж натурализъм за натурализма във философията, театъра и др.

Натурализмът (Шаблон:Lang-la – по природа, natura – природа) е литературно течение в европейската литература за периода 1880 – 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.

Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те години. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от литературния реализъм. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Неговите философски основания се състоят в обясняването на обществените явления като „пряка последица от природните и биологичните фактори“. Както при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е романът.

В литературата

„Натурализмът“, карикатура на Луи Льогран, 1890 г. – Емил Зола изучава детайлите.

Тук огромно влияние оказва появилата се тогава и широко разпространена теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен и в крайни окраски – като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Може да бъде описан накратко като изследване на природата, хората и средата.

Представители са Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.

Библиография

  • Colette Becker, Lire le réalisme et le naturalisme. Dunod ISBN 2-10-000174-4
  • Patricia Carles & Béatrice Desgranges. Le naturalisme. Nathan – Collection Balises Genres et Mouvements. 2001 ISBN 2-09-182181-0
  • Yves Chevrel, "Naturalisme". Encyclopædia Universalis
  • Henri Mitterand, Zola et le Naturalisme. PUF, 1986 ISBN 2-13-052510-5

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Naturalism (literature) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​