Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен: Разлика между версии
м тире-числа |
м интервал |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| площ = |
| площ = |
||
| членства = |
| членства = |
||
| наричан = |
| наричан = |
||
| бележки = |
| бележки = |
||
| сайт = [http://www.adbk.de/ adbk.de] |
| сайт = [http://www.adbk.de/ adbk.de] |
Версия от 16:40, 2 декември 2018
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен | |
Akademie der Bildenden Künste München | |
Главна сграда на Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен | |
Основан | 13 май 1808 |
---|---|
Вид | обществено училище |
Президент | Дитер Рем |
Студенти | 676 (Зимен семестър 2012/13)[1] |
Местоположение | Мюнхен, Бавария, Германия |
Сайт | adbk.de |
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен в Общомедия |
Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (Шаблон:Lang-de) е сред най-старите и реномирани художествени академии в Германия. Основана е на 13 май 1808 г. в Мюнхен.
История
Своето начало Академията получава през 1770 г., когато баварският курфюрст Максимилиан III Йозеф създава Училище академия за художници и скулптори. Но за официална рождена дата на Академията все пак се счита 13 май 1808 г., когато кралят на Бавария Максимилиан I открива Кралската академия за изобразителни изкуства.
Първият ѝ директор е Йохан фон Лангер, първият ѝ секретар – философът Фридрих Шелинг.
От средата на 19 век мюнхенската Академия се превръща в едно от най-прочутите висши художествени училища в Европа.
Архитектура
През 1876–1885 г. по проект на архитекта Готфрид Нойройтер е построена сградата дворец на „Леополдщрасе“, в която училището се премества през 1886 г. и която е основно здание на Академията.
На 26 октомври 2005 г. е открито разширението на сградата от 19. век, проектирано като деконструктивистка форма от австрийското архитектурно бюро „Coop Himmelb(l)au“.
Известни преподаватели
- Лорънс Алма-Тадема
- Петер фон Корнелиус
- Франц фон Ленбах
- Едуардо Паолоци (1981–1989)
- Шон Скъли
- Якоб Унгерер (1890–1920)
- Валтер Маурер (1990 – 2000)
- Рес Инголд
Известни възпитаници
- Джорджо де Кирико
- Алфонс Муха
- Ловис Коринт (1880–1884)
- Николаос Гизис (1842–1901)
- Йорг Имендорф (1984–1985)
- Василий Кандински (1866–1944)
- Алфред Кубин (1899)
- Паул Клее (1900)
- Франц Марк (1900–1903)
- Едвард Мунк
- Франц фон Щук
Възпитаници от България
Сред възпитаниците на Академията са следните български художници[2][3])
- Николай Павлович
- Иван Мърквичка
- Ярослав Вешин
- Иван Пенков
- Дечко Узунов
- Илия Петров
- Елена Карамихайлова
- Александър Мутафов
- Елисавета Консулова-Вазова
- Елиезер Алшех
- Константин Гърнев
- Кирил Цонев
- Жорж Папазов
Галерия
-
Панорамен изглед на Академията
-
Главната сграда на Академията
-
Главната сграда на Академията около 1900 г.
-
Скулптурна група Кастор и Полукс пред Академията
-
„Пале Порция“
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
-
Разширението, проектирано от Coop Himmelb(l)au
Източници
- ↑ Statistisches Bundesamt: Studierendenzahlen Studierende und Studienanfänger/-innen nach Hochschularten, Ländern und Hochschulen, WS 2012/13, S. 66–113 ((de))
- ↑ Изложба “Българските художници в Мюнхен”, сайт на Института за изследване на изкуствата при БАН ((bg))
- ↑ Изложба “Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20 век”, сайт на СГХГ ((bg))
Външни препратки
- Сайт на академията ((de))
|