Бузуки: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Bouzoukis.jpg| |
[[Файл:Bouzoukis.jpg|ляво|мини|210px|'''Бузуки''' в музея за гръцки народни музикални инструменти в [[Атина]]]] |
||
'''Бузуки''' е [[Гърция|гръцки]] [[Струнен инструмент|струнен]] [[музикален инструмент]], донесен от имигранти от [[Мала Азия]] през първото десетилетие на двадесети век, бързо добива популярност и става централен инструмент за [[жанр]]а [[ребетика]] и неговите разклонения. <ref>{{Cite web|title=Bouzouki|url=http://www.foundationhellenicculture.com/music}}</ref> Предната страна на инструмента е плоска и обикновено е богато инкрустирана със [[седеф]]. На бузуки се свири с [[перце]] и има остър метален звук, напомнящ [[мандолина]], но по-нисък. Има два главни типа бузуки: трикордо (с три двойки струни настроени в унисон) и тетракордо (с четири двойки струни). |
'''Бузуки''' е [[Гърция|гръцки]] [[Струнен инструмент|струнен]] [[музикален инструмент]], донесен от имигранти от [[Мала Азия]] през първото десетилетие на двадесети век, бързо добива популярност и става централен инструмент за [[жанр]]а [[ребетика]] и неговите разклонения. <ref>{{Cite web|title=Bouzouki|url=http://www.foundationhellenicculture.com/music}}</ref> Предната страна на инструмента е плоска и обикновено е богато инкрустирана със [[седеф]]. На бузуки се свири с [[перце]] и има остър метален звук, напомнящ [[мандолина]], но по-нисък. Има два главни типа бузуки: трикордо (с три двойки струни настроени в унисон) и тетракордо (с четири двойки струни). |
||
==Наименование== |
== Наименование == |
||
Името „бузуки“ произлиза от [[Турски език|турското]] „бозук“, означаващо „счупен“ или „променен“, <ref>''Musical Traditions'', Issues 2–4, 1984, [http://books.google.com/books?id=6CLaAAAAMAAJ&q=bouzouk+broken+turkish+music&dq=bouzouk+broken+turkish+music&hl=en&sa=X&ei=I1eWUubCDNTMsATMhIHIAQ&ved=0CDYQ6AEwAg p. 19]</ref> |
Името „бузуки“ произлиза от [[Турски език|турското]] „бозук“, означаващо „счупен“ или „променен“, <ref>''Musical Traditions'', Issues 2–4, 1984, [http://books.google.com/books?id=6CLaAAAAMAAJ&q=bouzouk+broken+turkish+music&dq=bouzouk+broken+turkish+music&hl=en&sa=X&ei=I1eWUubCDNTMsATMhIHIAQ&ved=0CDYQ6AEwAg p. 19]</ref> заради частичното донастройване, наречено „бозук дюзен“ което обикновено в турски се използва със съответното саз „бозук“. Инструментът е от едно семейство с [[лютня]]та и мандолината. Първоначално тялото на инструмента е издялвано от цял дървен блок подобно на [[саз]], но при пристигането си в Гърция в началото на века той е модифициран с добавянето на дъги на гърба, заимствани от неаполитанската мандолина за да се увеличи здравината на корпуса и да издържи силите на опън на по-дебелите метални струни. Инструмент, използван в музиката ребетика е от вида с трите двойки струни, но през 50<sup>те</sup> се появява разновидността с 4 двойки струни. <ref>{{Cite web|title=Bouzouki name origin|url=http://www.foundationhellenicculture.com/music}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 05:51, 4 декември 2018
| Бузуки | |
 Тетракордова бузука | |
| Информация | |
|---|---|
| Класификация | струнен музикален инструмент |
| Видове | трикордо, тетракордо |
| Сродни инструменти | лютня, мандолина |
| Произход | Мала Азия |
| Тонов обем | |
 | |
| Бузуки в Общомедия | |
Бузуки е гръцки струнен музикален инструмент, донесен от имигранти от Мала Азия през първото десетилетие на двадесети век, бързо добива популярност и става централен инструмент за жанра ребетика и неговите разклонения. [1] Предната страна на инструмента е плоска и обикновено е богато инкрустирана със седеф. На бузуки се свири с перце и има остър метален звук, напомнящ мандолина, но по-нисък. Има два главни типа бузуки: трикордо (с три двойки струни настроени в унисон) и тетракордо (с четири двойки струни).
Наименование
Името „бузуки“ произлиза от турското „бозук“, означаващо „счупен“ или „променен“, [2] заради частичното донастройване, наречено „бозук дюзен“ което обикновено в турски се използва със съответното саз „бозук“. Инструментът е от едно семейство с лютнята и мандолината. Първоначално тялото на инструмента е издялвано от цял дървен блок подобно на саз, но при пристигането си в Гърция в началото на века той е модифициран с добавянето на дъги на гърба, заимствани от неаполитанската мандолина за да се увеличи здравината на корпуса и да издържи силите на опън на по-дебелите метални струни. Инструмент, използван в музиката ребетика е от вида с трите двойки струни, но през 50те се появява разновидността с 4 двойки струни. [3]