Георги Капчев (гарибалдиец): Разлика между версии
м замяна с n-тире |
м интервал |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| категория = революционер |
| категория = революционер |
||
| роден-място = [[Охрид]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Охрид]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Охрид]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Охрид]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те. |
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род [[Капчеви]]. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на [[Джузепе Гарибалди]] и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на [[Рим]]. Прикрива отстъплението към [[Венеция]] и в [[Битка при Чезантико|битката при Чезантико]] извежда с коня си от бойното поле [[Анита Гарибалди]], жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във [[Влашко]], където се движи в средите на [[хъшове]]те. |
||
По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна [[Александър Рачински]].<ref>Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 [https://books.google.bg/books?id=tkdpAAAAMAAJ&dq=%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2+%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+ str. 100.]</ref> В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му [[Иван Капчев]], чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от [[Димитър Миладинов]], но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля [[Михаил Хитрово]]. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_066_076.htm#166_1 Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.]</ref><ref>Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 – 268.</ref> |
По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна [[Александър Рачински]].<ref>Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 [https://books.google.bg/books?id=tkdpAAAAMAAJ&dq=%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2+%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2+ str. 100.]</ref> В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му [[Иван Капчев]], чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от [[Димитър Миладинов]], но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля [[Михаил Хитрово]]. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_066_076.htm#166_1 Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.]</ref><ref>Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 – 268.</ref> |
Версия от 19:51, 5 декември 2018
- Тази статия е за гарибалдиеца. За революционера от края на 19 - началото на 20 век, негов племенник, вижте Георги Капчев.
Георги Капчев | |
български революционер | |
Роден |
около 1828 г.
|
---|---|
Починал | около 1870 г.
|
Георги Илиев Капчев е български революционер, гарибалдиец.
Биография
Капчев е роден около 1828 година в Охрид и произхожда от големия български род Капчеви. Завършва медицина. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и в битката при Чезантико извежда с коня си от бойното поле Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. През 50-те години емигрира във Влашко, където се движи в средите на хъшовете.
По-късно се връща в Охрид. Поддържа връзки с руския консул във Варна Александър Рачински.[1] В 1860 година Георги Капчев под влиянието на охридския гръцки владика заявява, че брат му Иван Капчев, чийто настойник е той, е изпратен да учи в Русия от Димитър Миладинов, но без негово съгласие. След дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства, непълнолетният Иван Капчев е върнат в Охрид от руския консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е повод за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[2][3]
Около 1870 година Капчев прави опит да организира въстание, но е разкрит е и екзекутиран от османските власти.[4]
Бележки
- ↑ Istoricheski pregled, Volume 48, Issues 7-12, Bŭlgarsko istorichesko druzhestvo, BAN, 1992 str. 100.
- ↑ Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165-166.
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 241 – 268.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.