Джаз рок

Джаз рок
Стилистични корени	Джаз, Психеделичен рок, Блус рок
Културни корени	САЩ, края 1960-те
Типични инструменти	китара, бас китара, барабани, пиано, саксофон, тромпет
Подстилове
Прогресив рок
Джаз рок в Общомедия

Джаз-рокът е понятие, което се употребява от края на 60-те и през 70-те години на XX век за определяне на музика, която съчетава елементи на рок и джаз. При комбинирането им няма закономерност и най-често съчетаването е механично. Понякога начинът, по който са подредени двете основни понятия (джаз-рок или рок-джаз), е белег за преобладаващите елементи.

Джаз-рокът се появява в период, когато джазът има нужда от повече популярност, а рок музиката – от обогатяване на изразните средства. Най-типична черта за джаз-рока е съчетанието на звучността на духовите инструменти (предимно медни) с електронната звучност на рок музиката. Аранжиментите са опростени, но ефектни. Пулсацията е равномерна, като основна метрична единица е осмината или шестнадесетината нота, за разлика от традиционния рок, където основната метрична единица е четвъртината.

Това стимулира появата на редица барабанисти-виртуози като: Били Кобъм, Лени Уайт, Стив Гад, Алфонс Музон, Харви Мейсън. С развитието на джаз-рока популярни стават и китаристи като: Джон Маклафлин, Ал Ди Меола, Лари Кориел, Карлос Сантана, Джеф Бек.

Първата джаз-рок група се появява през 1967 г. в САЩ „Блъд, Сует енд Тиърс“. Последват я Chicago, Tower of Power, The Breaker Brothers и други.