Стефан Брезински: Разлика между версии

Стефан Брезински
	Стефан Брезински
български езиковед
Роден	9 януари 1932 г. Златарица, Царство България
Починал	11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Софийски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:15, 7 декември 2018

Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.^[1]

Биография

Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.

Член на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. - във в. „Преса“ и в. „Дума“^[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията^[3], ^[4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията^[5], психо- и социолингвистиката^[6], етимологията, фразеологията^[7], историческата граматика^[8], диалектологията и стилистиката^[9]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.

Последните години от живота си прекарва в Ново село.^[10]

Умира на 11 януари 2018 г.^[1]

Библиография

1966 – „Езиковият шаблон", София: Наука и изкуство, 1966
1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
- 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)^[11]
2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)^[12]

Източници

Книги на Стефан Брезински в Националния регистър на издаваните книги в България

Бележки

↑ ^а ^б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15.
↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР Видин, 16 януари 2018 г.
↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

Интервюта

„Необходим е закон за българския език: Разговор с проф. Стефан Брезински“, в. „Литературен форум“, бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
„Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“, 5 октомври 2010 г.

За него

Иван Тодоров, „Какво ни завеща Стефан Брезински“, 20 януари 2018 г.

[sjb"-1] а ^б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15.

[2] Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.

[3] Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.

[4] По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.

[5] Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.

[6] Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.

[7] Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.

[8] Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.

[9] Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.

[10] Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР Видин, 16 януари 2018 г.

[11] Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).

[12] „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 {{Нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}
-[[Категория:Български езиковеди]]
 [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
 [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
+[[Категория:Български езиковеди]]
 [[Категория:Родени в Златарица]]
+[[Категория:Личности (Ново село, област Видин)]]