Димитър Запрянов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение, ползвайки HotCat |
м интервал |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| портрет = Dimitar zaprianov.JPG |
| портрет = Dimitar zaprianov.JPG |
||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден-място = [[Черногорово (област Хасково)|Караорман]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Черногорово (област Хасково)|Караорман]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Кюстендил]], [[България]] |
| починал-място = [[Кюстендил]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 23:25, 7 декември 2018
Тази статия е за българския революционер. За спортиста вижте Димитър Запрянов (джудист).
| Димитър Запрянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Запрянов в Общомедия | |
Димитър Запрянов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия и Македония.[1]
Биография
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в хасковското село Караорман. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с Тане Николов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров.[2] През август 1902 година в Хасково Константин Антонов сформира чета, която е въоръжена от Върховния македоно-одрински комитет и се стреми да отцепи Беломорска Тракия от контрола на ВМОРО. Четата навлиза в Гюмюрджинско и нея са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Константин Антонов.[3] Заедно с Желю Иванов и Стефан Чакъров заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.[4]
През следващата година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към драмската чета на Михаил Даев[5]. През декември същата година преминава в новосформираната чета на Христо Манов. Неин район е областта Зъхна, където активно действа гръцката въоръжена пропаганда. Запрянов участва в акциите при Горенци на 24 декември, в Криводол на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
Като войвода дава сражение на турците при село Алистрат, а през септември 1906 година при Плевня. През 1907 година влиза с четата си в село Волак, залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското Анастасия.
През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в Кратовския революционен район, където дава отпор на сръбската пропаганда в Македония. Няколко месеца след обявяването на Младотурската революция се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански.[6]
Бележки
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 229 – 230.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58 – 59.
