Договор в Мизенум: Разлика между версии
м Sim премести страница „Договор от Мизенум“ като „Договор в Мизенум“ |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Roman-Empire-39BC-sm.png|мини|Карта на териториите на [[Римската република]] след Договора от Мизенум през 39 пр.н.е.: {{легенда|#CC77CC|Октавиан}}{{легенда|#77EE55|Антоний}}{{легенда|#998844|Лепид}}{{легенда|#6677FF|Секст Помпей}}{{легенда|#DD7700|Италия (Сенат)}}{{легенда|#EE7777|[[Птолемеи|Египет (Клеопатра)]]}}{{легенда|#F0BB11|Васалски държави}}{{легенда|#EE3355|[[Партско царство]]}}]] |
||
'''Договорът от Мизен''' или ''[[Мизенум]]'' ({{lang-la|Misenum}}) е сключен през лятото [[39 пр.н.е.]] по време на късната фаза на [[Римски граждански войни|римските граждански войни]] и установява надмощието в западното [[Средиземно море]] също и края на [[Проскрипция|проскрипциите]]. |
'''Договорът от Мизен''' или ''[[Мизенум]]'' ({{lang-la|Misenum}}) е сключен през лятото [[39 пр.н.е.]] по време на късната фаза на [[Римски граждански войни|римските граждански войни]] и установява надмощието в западното [[Средиземно море]] също и края на [[Проскрипция|проскрипциите]]. |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Почти две години след убийството на [[Гай Юлий Цезар]] на [[Мартенски иди|Идите през март]] 44 пр.н.е. най-значимите Цезарианци, [[Октавиан Август|Октавиан]] (по-късният император Август), [[Марк Антоний]] и [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]] разделят римската империя на сфери на влияние, подкрепяни от уговорките от договора, ([[Триумвират|Втория триумвират]]). След подчиняването на [[Убийството на Цезар|убийците на Цезар]] в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]] (октомври/ноември 42 пр.н.е.) провинциите са така ново разпределени, че Антоний получава [[Галия]] и фактически целия Изток на империята, а Октавиан [[Испания]] и Марк Лепид две провинции в [[Северна Африка]]. В [[Сицилия]] има със [[Секст Помпей]], синът на най-значимият противник на Цезар [[Помпей Велики|Гней Помпей Магнус]], още един четвърти могъщ мъж, който пречи на плановте на триумвирите, като дава обежище на проскрибираните от тях. Със своят флот той смущава особено Октавиан и неутрална Италия, достъпна за всички триумвири. Октавиан е намесен през зимата 41/40 пр.н.е. в [[Перузинска война|Перузинската война]], в която получава надмощие против [[Фулвия]], съпругата на Марк Антоний и неговия брат [[Луций Антоний]]. |
Почти две години след убийството на [[Гай Юлий Цезар]] на [[Мартенски иди|Идите през март]] 44 пр.н.е. най-значимите Цезарианци, [[Октавиан Август|Октавиан]] (по-късният император Август), [[Марк Антоний]] и [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]] разделят римската империя на сфери на влияние, подкрепяни от уговорките от договора, ([[Триумвират|Втория триумвират]]). След подчиняването на [[Убийството на Цезар|убийците на Цезар]] в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]] (октомври/ноември 42 пр.н.е.) провинциите са така ново разпределени, че Антоний получава [[Галия]] и фактически целия Изток на империята, а Октавиан [[Испания]] и Марк Лепид две провинции в [[Северна Африка]]. В [[Сицилия]] има със [[Секст Помпей]], синът на най-значимият противник на Цезар [[Помпей Велики|Гней Помпей Магнус]], още един четвърти могъщ мъж, който пречи на плановте на триумвирите, като дава обежище на проскрибираните от тях. Със своят флот той смущава особено Октавиан и неутрална Италия, достъпна за всички триумвири. Октавиан е намесен през зимата 41/40 пр.н.е. в [[Перузинска война|Перузинската война]], в която получава надмощие против [[Фулвия]], съпругата на Марк Антоний и неговия брат [[Луций Антоний]]. |
||
По времето на Перузинската война [[Юлия Антония|Юлия]], майката на Марк Антоний, бяга от Италия при Секст Помпей в Сицилия. Тя помага чрез фамилната си дипломация да се състои конференцията на тримата най-силни в Римската република Антоний, Октавиан и Секст Помпей през 39 пр.н.е. в [[Поцуоли]] и слкючването на договора в [[Мизенум]]. |
По времето на Перузинската война [[Юлия Антония|Юлия]], майката на Марк Антоний, бяга от Италия при Секст Помпей в Сицилия. Тя помага чрез фамилната си дипломация да се състои конференцията на тримата най-силни в Римската република Антоний, Октавиан и Секст Помпей през 39 пр.н.е. в [[Поцуоли]] и слкючването на договора в [[Мизенум]]. |
||
Договорът е сключен за пет години. Документът от договра в Мизенум е оставен при [[Весталки]]те.<ref>[[Апиан]], ''Bürgerkriege'' 5, 73, 308, [[Дион Касий]] 48, 37, 1.</ref> Октавиан сгодява своя тригодишен племенник [[Марк Клавдий Марцел (Юлиево-Клавдиева династия)|Марк Клавдий Марцел]] с [[Помпея (дъщеря на Секст Помпей)|Помпея]], двегодишната дъщеря на Помпей.<ref>Апиан, ''Bürgerkriege'' 5, 73, 312; Дион Касий 48, 38, 3.</ref> Наистина не се стига до женитба на младите годеници. Първият банкет се състои на флаг кораба на Помпей.<ref>Апиан, ''Bürgerkriege'' 5, 73; [[Плутарх]], ''Antonius'' 32; Дион Касий 48, 38, 1ff.</ref> |
Договорът е сключен за пет години. Документът от договра в Мизенум е оставен при [[Весталки]]те.<ref>[[Апиан]], ''Bürgerkriege'' 5, 73, 308, [[Дион Касий]] 48, 37, 1.</ref> Октавиан сгодява своя тригодишен племенник [[Марк Клавдий Марцел (Юлиево-Клавдиева династия)|Марк Клавдий Марцел]] с [[Помпея (дъщеря на Секст Помпей)|Помпея]], двегодишната дъщеря на Помпей.<ref>Апиан, ''Bürgerkriege'' 5, 73, 312; Дион Касий 48, 38, 3.</ref> Наистина не се стига до женитба на младите годеници. Първият банкет се състои на флаг кораба на Помпей.<ref>Апиан, ''Bürgerkriege'' 5, 73; [[Плутарх]], ''Antonius'' 32; Дион Касий 48, 38, 1ff.</ref> |
||
След това повечето бегълци се връщат в Рим. Скоро след сключването на договора започват конфлкти, понеже Марк Антоний отказва да даде [[Ахея]]. Още на следващата година избухва конфликтът с Октавиан, който вече има свой флот. |
След това повечето бегълци се връщат в Рим. Скоро след сключването на договора започват конфлкти, понеже Марк Антоний отказва да даде [[Ахея]]. Още на следващата година избухва конфликтът с Октавиан, който вече има свой флот. Едва през лятото 36 пр.н.е. флотът на Помпей е унищожен от корабите на Октавиан под командването на неговия адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]] в голямата [[Битка при Наулох|морска битка при Наулох]] на северния бряг на Сицилия. Помпей бяга на Изток, където следващата година е екзекутиран по заповед на Антоний. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 03:00, 8 декември 2018
Договорът от Мизен или Мизенум (Шаблон:Lang-la) е сключен през лятото 39 пр.н.е. по време на късната фаза на римските граждански войни и установява надмощието в западното Средиземно море също и края на проскрипциите.
Почти две години след убийството на Гай Юлий Цезар на Идите през март 44 пр.н.е. най-значимите Цезарианци, Октавиан (по-късният император Август), Марк Антоний и Марк Емилий Лепид разделят римската империя на сфери на влияние, подкрепяни от уговорките от договора, (Втория триумвират). След подчиняването на убийците на Цезар в битката при Филипи (октомври/ноември 42 пр.н.е.) провинциите са така ново разпределени, че Антоний получава Галия и фактически целия Изток на империята, а Октавиан Испания и Марк Лепид две провинции в Северна Африка. В Сицилия има със Секст Помпей, синът на най-значимият противник на Цезар Гней Помпей Магнус, още един четвърти могъщ мъж, който пречи на плановте на триумвирите, като дава обежище на проскрибираните от тях. Със своят флот той смущава особено Октавиан и неутрална Италия, достъпна за всички триумвири. Октавиан е намесен през зимата 41/40 пр.н.е. в Перузинската война, в която получава надмощие против Фулвия, съпругата на Марк Антоний и неговия брат Луций Антоний.
По времето на Перузинската война Юлия, майката на Марк Антоний, бяга от Италия при Секст Помпей в Сицилия. Тя помага чрез фамилната си дипломация да се състои конференцията на тримата най-силни в Римската република Антоний, Октавиан и Секст Помпей през 39 пр.н.е. в Поцуоли и слкючването на договора в Мизенум.
Договорът е сключен за пет години. Документът от договра в Мизенум е оставен при Весталките.[1] Октавиан сгодява своя тригодишен племенник Марк Клавдий Марцел с Помпея, двегодишната дъщеря на Помпей.[2] Наистина не се стига до женитба на младите годеници. Първият банкет се състои на флаг кораба на Помпей.[3]
След това повечето бегълци се връщат в Рим. Скоро след сключването на договора започват конфлкти, понеже Марк Антоний отказва да даде Ахея. Още на следващата година избухва конфликтът с Октавиан, който вече има свой флот. Едва през лятото 36 пр.н.е. флотът на Помпей е унищожен от корабите на Октавиан под командването на неговия адмирал Марк Випсаний Агрипа в голямата морска битка при Наулох на северния бряг на Сицилия. Помпей бяга на Изток, където следващата година е екзекутиран по заповед на Антоний.
Източници
- Апиан, Bürgerkriege 5, 69-74
- Дион Касий, Römische Geschichte 48, 36–38
- Плутарх, Antonius 32
Литература
- Hermann Bengtson: Römische Geschichte. Republik und Kaiserzeit bis 284 n. Chr. C.H. Beck, 7. Auflage, München 1995, (Handbuch der Altertumswissenschaft) ISBN 3-406-02505-6.
- Jochen Bleicken, Augustus, Berlin 1998, S. 204f.