Стилиян Чилингиров: Разлика между версии
Zelenkroki (беседа | приноси) м Хипервръзка. |
м Добавяне на Категория:Български читалищни дейци, ползвайки HotCat |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
[[Категория:Български военни кореспонденти]] |
[[Категория:Български военни кореспонденти]] |
||
[[Категория:Членове на Българско географско дружество]] |
[[Категория:Членове на Българско географско дружество]] |
||
[[Категория:Български читалищни дейци]] |
Версия от 09:15, 8 декември 2018
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров | |
български писател | |
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
26 октомври 1881 г.
|
---|---|
Починал | 23 ноември 1962 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Политика | |
Депутат | |
XV ОНС [1] | |
Семейство | |
Деца | Добромир Чилингиров |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.
Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).
Биография
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор е на сп. „Училищен преглед“.
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911).
Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Редактор е на вестник „България“ (от 1911 г.) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
-
Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
-
На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
Обществена дейност
През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.
През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).
Творчество
- Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Шинелъ безъ пагони. София, 1930. с. 286.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Български читалища преди Освобождението. София, 1931. с. 684.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
- Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.
Бележки
- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95
- Родени в Шумен
- Български политици (1878 – 1918)
- Български общественици
- Български библиотекари
- Български музейни уредници
- Български писатели
- Български детски писатели
- Български етнографи
- Български учители
- Български масони
- Български военни кореспонденти
- Членове на Българско географско дружество
- Български читалищни дейци