Йохан Карл (Пфалц-Гелнхаузен): Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
м интервал |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
| династия = [[Вителсбахи]] |
| династия = [[Вителсбахи]] |
||
| баща = [[Кристиан I (Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер)|Кристиан I от Бишвайлер]] |
| баща = [[Кристиан I (Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер)|Кристиан I от Бишвайлер]] |
||
| майка = [[Магдалена Катарина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Магдалена Катарина]] |
| майка = [[Магдалена Катарина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Магдалена Катарина]] |
||
| герб = Wittelsbach Arms.svg |
| герб = Wittelsbach Arms.svg |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
Версия от 01:47, 10 декември 2018
| Йохан Карл | |
| пфалцграф при Рейн | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 17 октомври 1638 г.
|
| Починал | 21 февруари 1704 г.
|
| Други титли | херцог в Бавария, на Цвайбрюкен-Биркенфелд цу Гелнхаузен, граф на Велденц и Спонхайм |
| Семейство | |
| Династия | Вителсбахи |
| Баща | Кристиан I от Бишвайлер |
| Майка | Магдалена Катарина |
| Бракове | София Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен Мари Естер фон Витцлебен |
| Потомци | Магдалена Юлиана, Фридрих Бернхард, Йохан, Вилхелм, Шарлота Катарина, София Мария |
| Герб |  |
| Йохан Карл в Общомедия | |
Йохан Карл (Шаблон:Lang-de, * 17 октомври 1638 в Бишвайлер, † 21 февруари 1704 в Гелнхаузен) e пфалцграф при Рейн, херцог в Бавария, на Цвайбрюкен-Биркенфелд цу Гелнхаузен, граф на Велденц и Спонхайм. Той образува линията на херцозите в Бавария, херцозите в Пфалц-Цвайбрюкен, страничната линия на Вителсбахите в Пфалц.
Той е син на пфалцграф Кристиан I от Бишвайлер (1598 – 1654) и Магдалена Катарина (1606 – 1648), дъщеря на пфалцграф и херцог Йохан II от Пфалц-Цвайбрюкен.[1]
Заедно с по-големия му брат Кристиан II той е обучаван от Филип Якоб Шпенер и следва след това в университет Страсбург. След това пет години той пътува във Франция, Холандия, Англия, Швеция и Швейцария.
Като шведски кавалерийски полковник той участва във войната на далечния му братовчед шведския крал Карл Х Густав против Дания и по-късно против турците в Унгария. В холандска служба той участва през 1674 г. в битката при Зенефе и получава ранга на първи командир на войската. След това той напуска военната служба и се оттегля в Гелнхаузен. В договори с брат му Кристиан от 1681 и 1683 г. му е даден Гелнхаузен. [2] Там той получава княжеския двор (Fürstenhof) с парцели и градини.
Фамилия
Йохан Карл се жени през 1685 г. във Вайкерсхайм за София Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен (1646 – 1695), вдовица на граф Зигфрид фон Хоенлое-Вайкерсхайм († 1684), дъщеря на пфалцграф и херцог Фридрих фон Цвайбрюкен. С нея той има една дъщеря:
- Магдалена Юлиана (1686 – 1720)
- ∞ 1704 херцог Йоахим Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Пльон (1668 – 1722)
След смъртта на първата му съпруга Йохан Карл се жени втори път на 28 юли 1696 г. морганатично за Мари Естер фон Витцлебен (1665 – 1725), дъщеря на фрайхер Георг Фридрих фон Витцлебен цу Елгерсбург. През 1715 г. тя и децата ѝ получават наследствени привилегии. С нея той има децата:
- Фридрих Бернхард (1697 – 1739)
- ∞ 1737 принцеса Ернестина Луиза фон Валдек (1705 – 1782)
- Йохан (1698 – 1780)
- ∞ Вилд- и Рейнграфиня София Шарлота фон Салм-Даун (1719 – 1770)
- Вилхелм (1701 – 1760), унгарски фелдмаршал, холандски генерал на кавалерията
- Шарлота Катарина (1699 – 1785)
- ∞ 1745 княз Фридрих Вилхелм цу Солмс-Браунфелс (1696 – 1761)
- София Мария (1702 – 1761)
- ∞ 1722 граф Хайнрих XXV Ройс цу Гера (1681 – 1748)
Литература
- Nathanael von Schlichtegroll: Genealogische lebens-skizzen der vorfahren des bayerischen königs-hauses bis auf Otto den Grossen von Wittelsbach, J. Rösl, 1842, S. 57
- Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyklopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge. Section 2, H – N; Theil 21, Johann (Infant von Castilien) – Johann-Boniten, Teil 2, Band 21, Gleditsch, 1842, S. 189
- Maximilian V. Sattler: Lehrbuch der bayerischen Geschichte, Lindauer, 1868, S. 412 Digitalisat
Външни препратки
Източници
- ↑ Huberty, Michel; Giraud, Alain; Magdelaine, F. and B. (1985). L'Allemagne Dynastique Tome IV Wittelsbach. France: Laballery. pp. 73, 147, 180 – 182, 208, 277, 326, 489, 494. ISBN 2-901138-04-7.
- ↑ Michael Masson: Das Königshaus Bayern, Verl. des Hrsg., 1854, S. 168