Кангалич: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr: |
Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> В 1900 година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 – 219.</ref> |
||
Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref> |
Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref> |
||
Версия от 20:22, 10 декември 2018
| Кангалич Βραχιά | |
| — село — | |
  Кангалич  Кангалич | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 645 души (2001) |
Ка̀нгалич[1] или Каяли (Шаблон:Lang-el, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония с 645 жители (2001).
География
Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.
История
В Османската империя
Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[5] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.[7]
Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Каяли (Καγιαλί) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.[9]
В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[10]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[11] В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.[12] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[13]
Личности
- Свързани с Кангалич
Апостолос Дзидзикостас (р. 1978), гръцки политик, по произход от Кангалич- Георгиос Дзидзикостас (1941 – 2000), гръцки политик, по произход от Кангалич
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Вардар
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 – 219.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| |||||||||||||||||
