Неохори (дем Аристотел): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м замяна на линк
Ред 34: Ред 34:
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. [[Васил Диамандиев]] пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.<ref>{{МЕС|74-75|Гръци}}</ref>
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. [[Васил Диамандиев]] пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.<ref>{{МЕС|74-75|Гръци}}</ref>


Църквата „[[Свети Георги (Неохори)|Свети Георги]]“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.im-ierissou.gr/index.php/login/2013-08-14-16-19-29/88-2013-12-04-11-25-47 | заглавие = ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ | достъп_дата = 2014-06-07 | издател = Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.</ref>
Църквата „[[Свети Георги (Неохори)|Свети Георги]]“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.im-ierissou.gr/index.php/login/2013-08-14-16-19-29/88-2013-12-04-11-25-47 | заглавие = ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ | достъп_дата = 2014-06-07 | издател = Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.</ref>


Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ново село'' живеят 500 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|173}}</ref>
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ново село'' живеят 500 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|173}}</ref>

Версия от 20:34, 10 декември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.

Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.

Неохори
Νεοχώρι
— село —
Входът на Неохори.
Входът на Неохори.
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областМадемохория
Надм. височина550 m
Население2253 души (2001)

Неохори или Ново село (Шаблон:Lang-el, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Ново село) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Ново село има 852 жители (2001).

География

Неохори е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).

История

При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.[1]

Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[2]

Църквата „Свети Георги“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.[6]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В гората североизточно от селото е параклисът „Свети Илия“.[1]

Бележки

  1. а б Νεοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 2014-06-21.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74-75.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 2014-06-07.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.
  5. Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.