Окислително-редукционни процеси: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Окислително-редукционни процеси''' представляват [[химична реакция]], при която се променя [[степента на окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони. |
'''Окислително-редукционни процеси''' представляват [[химична реакция]], при която се променя [[степента на окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони. |
||
Такива са например процесите на взаимодействие на [[магнезий]] и [[кислород]] или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:<math>2Mg^0 + O^0_2 -> 2Mg^2O^{-2}</math> |
Такива са например процесите на взаимодействие на [[магнезий]] и [[кислород]] или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:<math>2Mg^0 + O^0_2 -> 2Mg^2O^{-2}</math> |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
== Правила за определяне на степен на окисление == |
== Правила за определяне на степен на окисление == |
||
* Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: <math>O^0, Cl^0, Na^0 </math> и т.н. |
* Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: <math>O^0, Cl^0, Na^0 </math> и т.н. |
||
В уравнение: <math>2Na^0 + Cl_2^0 --> 2Na^+Cl^-</math> |
В уравнение: <math>2Na^0 + Cl_2^0 --> 2Na^+Cl^-</math> |
||
* Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: <math>Na^+, Ca^{+2}, Al^{+3} </math> и т.н |
* Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: <math>Na^+, Ca^{+2}, Al^{+3} </math> и т.н |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
* Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например <math>H_2^{+1}S^{+6}O_4^{-2}, Na^{+1}Cl^{-1}</math> и т.н. |
* Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например <math>H_2^{+1}S^{+6}O_4^{-2}, Na^{+1}Cl^{-1}</math> и т.н. |
||
[[Категория:Химични реакции]] |
[[Категория:Химични реакции]] |
Версия от 01:04, 11 декември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Окислително-редукционни процеси представляват химична реакция, при която се променя степента на окисление на атоми и йони поради преход на електрони.
Такива са например процесите на взаимодействие на магнезий и кислород или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на електрони.
Атомите и йоните, които при химичните реакции отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат редуктори. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br-
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат окислители. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.
Процесите се наричат съответно окисление и редукция.
Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити
Разтворите на електролити могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция:
Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката. В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли. За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.
Правила за определяне на степен на окисление
- Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: и т.н.
В уравнение:
- Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: и т.н
- Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента.
- Кислорода има -2 степен на окисление - . Изключение прави в оксида на флуора и пероксидите на I, II A група.
Примери: .
- Водорода има +1 степен на окисление - . Изключение прави в хидридите и т.н.
- Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например и т.н.