Здравко Александров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31: Ред 31:
През 1935 година завършва [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]], специалност „Декорация“ при проф. Васил Захариев.<ref name="ХГД"/> Уреждал самостоятелни изложби в София, участвал в Биенале - Венеция, в колективни изложби в Германия и Унгария.
През 1935 година завършва [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]], специалност „Декорация“ при проф. Васил Захариев.<ref name="ХГД"/> Уреждал самостоятелни изложби в София, участвал в Биенале - Венеция, в колективни изложби в Германия и Унгария.


Рисува предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. Известни са серии пейзажи от Пирин, Мелник, Банско, Смолянско, Балчик. Ранните му пейзажи са изградени с мек колорит и светлинни ефекти. В по-новите си платна, отразява съвременния индустриален пейзаж. С големия си талант и трудолюбие оставя богато наследство от разнообразни картини. В продължение на 30 години участва в различни изложби, от които 6 самостоятелни – през 1938, 1940, 1943, 1955, 1961, 1968 и 1975 година.<ref name="Art"/> Награждаван е два пъти с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]], 1-ва степен (1961 и 1964) и 2 пъти с орден „[[Червено знаме на труда]]“ (1959 и 1971).<ref name="Art"/><ref name="Монт"/>
Рисува предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. Известни са серии пейзажи от Пирин, Мелник, Банско, Смолянско, Балчик, пресъздава красотата на природата. Ранните му пейзажи са изградени с мек колорит и светлинни ефекти. В по-новите си платна, отразява съвременния индустриален пейзаж. Декоратор по подготовка, в ранните си творби използва линеарно - пластични форми, за да гради архитектониката на планинските масиви. По-късно преминава към по-живописно изграждане на пейзажа. Изявен творец, търсил връзката между човека и природата. С големия си талант и трудолюбие оставя богато наследство от разнообразни картини. В продължение на 30 години участва в различни изложби, от които 6 самостоятелни – през 1938, 1940, 1943, 1955, 1961, 1968 и 1975 година.<ref name="Art"/> Награждаван е два пъти с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]], 1-ва степен (1961 и 1964) и 2 пъти с орден „[[Червено знаме на труда]]“ (1959 и 1971).<ref name="Art"/><ref name="Монт"/>


Здравко Александров умира на 14 декември през 1998 година.<ref name="Монт"/>
Здравко Александров умира на 14 декември през 1998 година.<ref name="Монт"/>

Версия от 13:27, 11 декември 2018

Здравко Александров
Роден
Починал
Националност България
АкадемияХудожествена академия в София
проф. Васил Захариев
Направлениедекорация

Здравко Александров Канчелов е български живописец, заслужил художник (1967 г.).

Биография

Роден е на 9 март 1911 г. в с. Мокреш, област Монтана.[1] Син е на Александър и Петра Канчелови. Имал е брат Никола и сестра Дона, които са починали.[2]

През 1935 година завършва Художествената академия в София, специалност „Декорация“ при проф. Васил Захариев.[1] Уреждал самостоятелни изложби в София, участвал в Биенале - Венеция, в колективни изложби в Германия и Унгария.

Рисува предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. Известни са серии пейзажи от Пирин, Мелник, Банско, Смолянско, Балчик, пресъздава красотата на природата. Ранните му пейзажи са изградени с мек колорит и светлинни ефекти. В по-новите си платна, отразява съвременния индустриален пейзаж. Декоратор по подготовка, в ранните си творби използва линеарно - пластични форми, за да гради архитектониката на планинските масиви. По-късно преминава към по-живописно изграждане на пейзажа. Изявен творец, търсил връзката между човека и природата. С големия си талант и трудолюбие оставя богато наследство от разнообразни картини. В продължение на 30 години участва в различни изложби, от които 6 самостоятелни – през 1938, 1940, 1943, 1955, 1961, 1968 и 1975 година.[3] Награждаван е два пъти с орден „Св. св. Кирил и Методий“, 1-ва степен (1961 и 1964) и 2 пъти с орден „Червено знаме на труда“ (1959 и 1971).[3][2]

Здравко Александров умира на 14 декември през 1998 година.[2]

Творчество

По-известни негови творби са:[3]

  • „Из Смолян – 1937 г.
  • „Водната кула в София – 1938 г.
  • „Витоша“ – 1940 г.
  • „Пейзаж от Румъния“ – 1949 г.
  • „Из Стара планина“ – 1952 г.
  • „Пред пролет в Панчарево“ – 1953 г.
  • „Пред пролет – Панчарево – 1954 г.
  • „Циментов завод в Темелково“ 1956 г.
  • „Зима в Княжево – 1957 г.
  • „Изглед от Белоградчик – 1958 г.
  • „Рилски манастир зиме“ – 1958 г.
  • „Родопски пейзаж“ – 1958 г.
  • „Град под планината“ – 1960 г.
  • „Индустриален пейзаж в Кърджали“ – 1960 г.
  • „Последен сняг“ – 1961 г.
  • „На почивка“ – 1965 г.
  • „Пейзаж от Кремиковци“ – 1967 г.
  • „Рибари“ – 1968 г.
  • „Пейзаж от Балчик – 1976 г.
  • „Облачен ден в Златоград“ – 1981 г.[4]
  • „Пейзаж от Карлово“ – 80-те години на ХХ век[4]

Източници