Константин Държилов: Разлика между версии
м интервал |
|||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Родословие == |
== Родословие == |
||
{{Държилови}} |
{{Държилови}} |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1946 "Требник и Лечебник; Враческия молитви"], Белград, 1849 година |
|||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1108 "Писма до Зографския манастир"], публикувани във "Зограф, изследвания и документи, част I", София, 1942 година |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 22:12, 14 декември 2018
| Константин Държилов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1798 г.
|
|---|---|
| Починал | 1890 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Киряк Държилов |
| Съпруга | Велика Държилова |
| Деца | Георги Динков Славка Динкова |
| Константин Държилов в Общомедия | |
Константин Динков Държилов или Държилович или Държоловец, наречен Динката е български революционер, общественик и книжовник.
Биография
Константин Държилов е роден в Държилово, българско село в Негушко. Учи в прочутото гръцко училище в Мелник.[1] Заедно с по-малкия си брат Киряк Държилов взима участие в Негушкото въстание от 1822 година, в което родното му село е опожарено, след което воюва срещу османците в Централна Гърция по време на Гръцката война за независимост до 1829 година.
След извоюването на независимостта на Гърция Константин се установява с брат си в Атина, а в 1850 година двамата се местят в Солун, където помага на брат си в работата на печатницата, която Киряк създава, и се занимава с търговия. Константин Държилов е един от най-усърдните борци за българска просвета и църковна независимост. Поддържа връзки с Георги Раковски и пише в неговия вестник „Дунавски лебед“. Заедно с брат си е настоятел и разпространител на „Цариградски вестник“ и „Македония“. Поддържа кореспонденция и със Стефан Веркович. В свое стихотворение от 1862 година възхвалява дейността на Иларион Макариополски заради Великденската акция от 1860 година и завършва:
| „ | Живи славна Бугария, Македония, Тракия! Живи духовенство и бугарско Патричество![2] | “ |
В писмо от 18 май 1864 година Държилов пише на Веркович:
| „ | Да ме прощаваш от не знаем добро народното майцино ми азик; на щаррос, брате мое, го научи бес учител, сам сос азбукето, сос букврчето. Вас молам на бугарчки азик, македончки да ми пишиш, твойо писмо мосне добро са чити, пиши го малко по-отворено. Кажи ми, ако отберуваш и моето прощо булгарчко писмо, тогай немаме нужда от гарчкото.[3] | “ |
От 1865 година е председател на Солунската българска община.
Константин Държилов е баща на Георги Динков и Славка Динкова. Умира в Солун в 1890 година.[4][5][6]
Родословие
| Киряк Държилов (? — 1877) | Константин Държилов (1798 — 1890) | Велика Държилова (? — 1867) | |||||||||||||||||||||||||||
| Евдокия Алексиаду | Георги Динков (1839 — 1876) | Славка Динкова (1850 — 1869) | |||||||||||||||||||||||||||
| Димитриос Динкас (1876 — 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
- "Требник и Лечебник; Враческия молитви", Белград, 1849 година
- "Писма до Зографския манастир", публикувани във "Зограф, изследвания и документи, част I", София, 1942 година
Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.141.
- ↑ Академик Кирил Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията, Синодално издателство, София, 1971, стр.26-27.
- ↑ Документи за българското възраждане от архивата на Стефан И. Веркович 1860 - 1893. Съставили и подготвили за печат Дарина Велева и н. с. Трифон Вълов под редакцията и с предговор от чл. кор. Христо А. Христов, София, 1969, стр. 110, Документ 80.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.231.
- ↑ Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231
- ↑ Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30-32, 40 (бел. 40)
