Климент I: Разлика между версии

Свети Климент I
	Свети Климент I
римски папа
Понтификат
	ок. 92 г. – ок. 99 г.
Предшественик	Анаклет I
Наследник	Еварист
Роден	I век Рим, Римска империя
Починал	99 г. Рим, Римска империя, или на Крим, Боспорско царство
	Свети Климент I в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:00, 21 декември 2018

Климент I (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-el, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) – апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) – четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии – трети по ред папа, пръв епископ на Сердика, близък сподвижник на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под „мъж“ трябва да се разбира Христос, а под „жена“ – Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката („сизигия“) предвечни еони, които се наричат „Човек“ и „Църква“. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан – Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент първо е епископ на Сердика (дн. София).^[1] Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо – Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858 – 867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867 – 872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир I в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата „Сан Клементе“ в Рим и църквата „Богородица Периблептос“ в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15 – 20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Издания

Климент Римский. Послания о девстве. – http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_2.htm; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_3.htm.
Св. Климент Римски. Две послания до коринтяните. Преводач: Димитър Димитров. С., Синодално издателство, 2011.

Изследвания

Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. – Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193 – 201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
Cелин, А. А. О посвящении сельских храмов в Новгородской земле XVI в. Св. Климент (папа римский). – В: Теорет. конф. „Философия религии и религиозная философия: Россия. Запад. Восток“: ТД, СПб., 1995, 80 – 82.
Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX – первой половины XI в. – Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997 – 1998, 514 – 519.
Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27 – 32; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_1.htm.
Задворный, В. Л. Климент I – первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274 – 280; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_5.htm.
Каравълчев, В. Г. Св. Климент, папа Римски – първи епископ на София; http://dveri.bg/kur4r

Външни препратки

↑ История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Анаклет I

→

римски папа (90 – 99)

→

Еварист

[1]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] – Тит Флавий Клемент, убит през [[96]] г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е [[мъченик]], удавен, завързан за котва, в [[Черно море]] в [[Крим]]. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите [[мощи]] и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
-{{факт|Св. ап. Климент първо е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим.|2018|11|07}} Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин-Кирил Философ|Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо – Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858 – 867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867 – 872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
+Св. ап. Климент първо е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин-Кирил Философ|Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо – Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858 – 867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867 – 872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
 Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. [[Владимир I]] в [[Киев]]; оттам изчезват по време на татарските набези.