Видин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 3: Ред 3:
| герб = Coat of arms of Vidin.svg
| герб = Coat of arms of Vidin.svg
| картинка = Vidin Collage.png|Vidin Collage
| картинка = Vidin Collage.png|Vidin Collage
| картинка-описание = Забележителности във Видин:[[Видинска крепост]] , Крайдунавски парк, Крепостта Баба Вида, Драматичен театър "Вида", Стамбол капия, порта
| картинка-описание = Забележителности във Видин:[[Видинска крепост]] , Крайдунавски парк, крепост-музей Баба Вида, Драматичен театър "Вида", Стамбол капия, порта
| екатте = 10971
| екатте = 10971
| население-нси ={{Понижение}} 43 595
| население-нси ={{Понижение}} 43 595

Версия от 20:18, 25 декември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

Видин
      
Герб
Забележителности във Видин:Видинска крепост , Крайдунавски парк, крепост-музей Баба Вида, Драматичен театър "Вида", Стамбол капия, порта
Забележителности във Видин:Видинска крепост , Крайдунавски парк, крепост-музей Баба Вида, Драматичен театър "Вида", Стамбол капия, порта
Общи данни
Население44 077 души[1] (15 март 2024 г.)
697 души/km²
Землище63,218 km²
Надм. височина34 m
Пощ. код3700
Тел. код094
МПС кодВН
ЕКАТТЕ10971
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Адрес на общината
пл. „Бдинци“ 2, тел.:
www.vidin.bg
[2]
Уебсайтwww.vidin.bg
Видин в Общомедия

Вѝдин е областен и общински град в Северозападна България, разположен по поречието на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин.

НСИ определя населението на града на 43 595 жители към 2015 г. [2][3][4][5]

География

Местоположение

Градът е разположен край река Дунав. Той е първото голямо пристанище в страната по течението на реката и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 km от града е разположен фериботният комплекс, който през 2013 г. е заменен от втори мост по българското течение на реката, наречен „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин – Калафат“). Срещу Видин е разположен град Калафат, Румъния.

В землището на град Видин се намира и село Новоселци, което няма собствено землище.

Води и острови

Водите в близост до Видин са представени главно от река Дунав, както и от малки реки. Най–близките острови до Видин са:

  • румънски – о. Малък Калафат (Ostrovul Calafatul Mic) и о. Голям Калафат (Ostrovul Calafatul Mare)
  • български – о. Кутово (или Голия остров), о. Голям близнак и о. Малък близнак.
Население

Видин е 21-вият по големина град в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено чувствително е намалението на област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава обезлюдяване (делът на пенсионерите е над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като област Смолян, област Кърджали са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на област Видин е 108 067 души.[4][6] Без спешна политика за незабавно спиране хода на емиграционните процеси във Видинско и цяла Северозападна България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на Странджа, където гъстотата е едва 10 – 12 души/km² при средна гъстота за България 70,3 души/km².

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2013 г.[3][4][5][7]

Видин
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013 2015
население 14 772 Повишение 16 450 Повишение 18 465 Повишение 18 481 Повишение 23 932 Повишение 36 835 Повишение 53 091 Повишение 62 693 Повишение 62 691 Понижение 57 614 Понижение 52 558 Понижение 50 547 Понижение 49 471 Понижение 48 071 Понижение 46 068 Понижение 43 595 Понижение
Източници: Национален статистически институт[3], „Citypopulation.de“[4], „Pop-stat.mashke.org“[5] и Географски институт при БАН[7]
Климат
  Климатични данни за Видин (1931 – 1970), рекорди от 1926 – 1970 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,5 21,5 28 32 36,5 38,8 40,8 41 40,5 32 26 20,2 41
Средни максимални температури (°C) 1,2 4,6 10,4 18,3 23,7 27,5 30,1 29,8 25,4 17,9 9,8 4 16,9
Средни температури (°C) −2,2 0,4 5,1 12,1 17,2 20,7 22,9 22 17,9 11,6 6 0,7 11,2
Средни минимални температури (°C) −6 −3,7 0,2 5,9 10,6 14 15,5 14,5 11 6,1 2,5 −2,5 5,7
Абсолютни минимални температури (°C) −32,5 −30,9 −26,6 −5,5 −0,1 5,1 7,6 5,5 −0,3 −5,5 −13,6 −24,5 −32,5
Средни месечни валежи (mm) 41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53 581
Източник: [3]

История

Централната част на града преди 1930 г.

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и). По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща земи от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.

Крепостта Баба Вида,1930

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 век е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Цар Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център (пашалък). От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийски войски.

През 1738 г. във Видин населението е преобладаващо турско.[8] За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. [9] Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[10] При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ век пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. – началото на X в.); Бдин (Х-XV в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

През 1950-1952 година, по време на колективизацията, 57 семейства (173 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[12]

Политика

Кмет
Международни отношения

Побратимени градове:

Градове-партньори:

Икономика

Стопанска история

Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори рис). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени 452 варела с рибен хайвер[23][24].

Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива свързано промишлено производство – известна е местната Винарска изба „Новоселска гъмза“ (по името на Ново село, където обаче с производство на вино се занимава ЛВК „Ново село“), създават се млекоцентрала, консервно, мебелно и шивашко предприятия, цигарена и порцеланова фабрики, развива се бурно през 1950-те години заводът за водни помпи след усвояване на съветски модели и насочване на 95% от продукцията към големия пазар на СССР.

През 1970-те и 1980-те години градът бързо се разраства благодарение на новия Химически комбинат „Видахим“ (със завод за полиамидни влакна „Видлон“, завод за автомобилни гуми „Вида“, Ремонтно-механичен завод, ТЕЦ „Видин“), станал основата на Държавно стопанско обединениеВидахим“ (с Научноизследователския институт по полиамидни влакна). Заводът за помпи „Георги Димитров“ прераства в комбинат и после в ДСО „Випом“ (включвайки и новия Научноизследователски институт за помпи), става най-големият производител на помпи на Балканите. В структурата на млекокомбината също е създаден научно-приложен развоен институт – НИИ по млечна промишленост, първият в отрасъла извън столицата. Създадени са също Тютюнев комбинат (на базата на Цигарената фабрика), Керамичен комбинат, Мебелен завод „Бдин“ (в добавка към мебелна кооперация), Завод за ризи „Вида“ (конкуриращ се с ТПК „Боян Чонос“ в износа), верига магазини „Финес“ /стоки за бита, парфюмерия и козметика/ и други предприятия.

Освен с вината си Видин вече се слави с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, много от тях успешно изнасяни не само в СИВ, но и в развиващите си и в развитите страни. Благодарение на видинската фабрика България става 6-та страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.

Днешно състояние

След 1990 г. и прехода към пазарна икономика в България, промишлените предприятия в града бързо западат и се сгромолясват под влиянието на фактори като политико-икономическо влияние; корупционни схеми в държавната и местна власти; и приватизация на предприятия, с явна невъзможност да оцелеят в новите условия. Днес в града възстановява работа заводът за автомобилни гуми. Работи с около 200 работника също и заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи „Вида“ (в ликвидация). Бившият НИИ по млечна промишленост е производствена база на „ЕлБи булгарикум“ (наследник на ДСО „Млечна промишленост“ и носител на авторските права по българския щам за кисело мляко).

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират.

Транспорт
Ферибот Видин – Калафат

Изграден е вторият мост „Нова Европа“ над река Дунав между България и Румъния (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин – Калафат“), което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

През Видин преминават 2 европейски транспортни коридора – 4-ти и 7-ми[25].

Във Видин има 4 градски автобусни линии.

Линия № 1: Гарата – Музея – Общински пазар – Старата болница – ОРБ „Св. Петка“ – Църквата – Мелницата – „Товарни превози“ – Ферибоот и обратно по маршрута. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 4: Гарата – „Панония“ – ”Видахим“. Маршрут: Гарата – Музей – бл. „Лотос“ – Куклен театър – Военно поделение – кино „Вапцаров“ – Английска гимназия – Нафтопункт – Мелницата – „Панония“ бл. 10 – „Панония“ бл. 4 – „Вида Стил“ – ж.к. „Вида“ – „Куклите“ – Нова баня – бл. ”Кокиче“ – ж.к. „Баба Тонка“ бл. 3 – Гарата. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 5: Гарата – „Панония“ – ”Видахим“. Маршрут: Гарата – ж.к. „Баба Тонка“ бл. 6 – ж.к. „Хр. Ботев“ – Нова баня – „Куклите“ – ж.к. „Вида“ – „Вида Стил“ – „Панония“ бл. 4 – „Панония“ бл. 10 – Мелницата – Нафтопункт – Английска гимназия – кино „Вапцаров“ – Военно поделение – Куклен театър – бл. „Лотос“ – Музея – Гарата. Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 6: „бл. 120 апартамента“ – Гарата – „Панония“ – Нов гробищен парк. Маршрут: „120 апартамента“ – Гарата – Музея – бл. „Лотос“ – Куклен театър – Военно поделение – Кино „Вапцаров“ – ГПЧЕ – Нафтопункт – Мелницата /Кумбаир/ – „Панония“ бл. 10 – „Панония“ бл.4 – „Вида Стил“ – ж.к. „Вида“ – „Ал. Самболийски“ бл. 6 – „Плиска“ бл. 6 – бл. ”Кокиче“ – „Перчински“ – ж.к. ”Строител“ – Стар гробищен парк – Нов гробищен парк и обратно по маршрута.

Образование

Висши училища

  • Филиал на Русенски университет „Ангел Кънчев“

Училища

ПМГ „Екзарх Антим I“
СОУ „Цар Симеон Велики“
  • Основно училище Епископ Софроний Врачански
  • Основно училище „Отец Паисий“
  • Основно училище „Свети Климент Охридски“
  • Основно училище „Иван Вазов“
  • Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности
  • Помощно училище „Д-р Петър Берон“
  • Средно общообразователно училище „Любен Каравелов“
  • Средно общообразователно училище „Христо Ботев“
  • Средно общообразователно училище „Цар Симеон Велики“
  • Средно общообразователно училище „Свети Свети Кирил и Методий“
  • Средно общообразователно училище „Петко Рачов Славейков“
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“
  • Природоматематическа гимназия „Екзарх Антим I“
  • Професионална техническа гимназия „Васил Левски“
  • Професионална гимназия по облекло и хранене „Михалаки Георгиев“
  • Професионална гимназия по селско стопанство „Г.М.Димитров“
  • Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“
  • Градско ученическо общежитие гр. Видин

Култура и развлечение

Религии
Мавзолеят на екзарх Антим I
Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинска епархия, оглавявана от митрополит Дометиан.

Театър и музика
Медии
БНР
Радио "Фокус"
Радио "Бъдин"
Музеи и мавзолеи
Други културни учреждения
Спортни клубове
  • ФК „Бдин“
  • БК „Видабаскет“
  • Кану-каяк клуб „Ванто“
  • СКК „Стрела“
  • СК „Самбо джудо борба“, Видин
  • Спортен клуб по бокс „Global Sports Fight Club“
  • Клуб по спортни танци „Видин 99“
  • Волейболен клуб „Бдин-Вида“
  • Кану-каяк клуб „Бдинци 77“
  • Карате клуб „Видин“
  • СК по тенис на маса „Бдинци – 2000“
  • Шахматен клуб „Найден Войнов“
  • СК по лека атлетика „Атлет“
  • Клуб по спортни танци „Аксел“
  • Клуб по спортни танци „Елит“
  • Клуб по културизъм „Бъдин“
  • КГСГ „Вида спорт – 2001“
  • АСК „Вида Моторспорт“
  • стадион „Георги Бенковски“
  • колодрум

Редовни събития

  • Видински панаир
  • Фолклорен фестивал „Танци Край Дунав“
  • Международен фестивал на влашката песен и танц
  • ежегоден фестивал на училищата от региона
  • ежегоден концерт на „Jazz състав Fame“
  • Бдински национален некланов зимен ларп[27] (ежегодно от 2008
  • турнир по уличен баскетбол Streetball
  • Рали „Вида“
  • Раликрос Видин
  • Мотосъбор на „North-West Motors“

Забележителности

Замък „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

На мястото е имало бастион по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби крепостта е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основи. Построена е отново през 1475 – 1476 г. по времето на султан Баязид II[28].

Музеят-крепост „Баба Вида“ е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Крепостта „Баба Вида“
Крепостта „Баба Вида“


Стамбо̀л капия
Пазар капия
Видинска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Бдинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на населението градът постепенно се укрепва. Изгражда се градската Видинска крепост между 1704 и 1735 г. Тя включва замъка Баба Вида (като цитадела) и укрепления около града:

  • каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката;
  • 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав;
  • ров, пълен с вода от река Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбол капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Храмове

Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по височина в България след софийската „Александър Невски“[29].

Паркове и градини

Крайдунавската градска градина с бюста на Тодор Петров и Художествената галерия „Никола Петров“ отзад
Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чемширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетни барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878 – 1899 г., 1911 – 1928 г., 1928 – 1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, Турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на турската крепостна стена), мемориални обекти, панорамни и наблюдателни пунктове, създаващи зрителен контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини
  • Парк „Рова“ (Градина над рова) – на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали Стария град (кв. „Калето“).
  • Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) – пред стадиона; там е била лятната резиденция на Видинския владика
  • Парк „Белите брези“ – в ж.к. „Христо Ботев“, изцяло с вековни дървета
  • Парк „Нора Челеби Пизанти“ – до централните гробища
  • Лесопарк „Майски лес“ – близо до колодрума
  • Ловен парк – лесопарк край града.

Някои от крайградските паркове са с увредени зони, където повечето от дърветата са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради – църки, училища, детски градини, общинска болница и предприятия, са оформени китни цветни градини и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ – разположена на дунавския бряг на 4 km североизточно от града; обхваща къмпинг „Дунав“ с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин – Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни български и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ – обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 km югозападно от града, отвъд гр. Дунавци, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла. Включва туристическата хижа „Божурица“ и бази за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. От 2014 г., местността е дом на скоростните етапи на Рали Вида.

Административно деление

  • Квартал Вида
  • Квартал Крум Бъчваров
  • Квартал Стефан Стамболов
  • Квартал Съединение
  • Квартал Калето
  • Квартал Бонония
  • Квартал Панония
  • Квартал Христо Ботев
  • Квартал Химик
  • Квартал Плиска
  • Квартал Строител
  • Квартал Александър Стамболийски
  • Квартал Гео Милев
  • Квартал Акджамия
  • Квартал Кумбаир
  • Квартал Петко Каравелов
  • Квартал Възраждане
  • Квартал Баба Тонка
  • Квартал Васил Левски
  • Квартал Георги Бенковски
  • Квартал Видин Център
  • Квартал Нов път


Спорт

Видабаскет

Видабаскет e баскетболен отбор основан през 2003 година. По настоящем се състезава в настоящата втора дивизия.

  • Спортен клуб по бокс "Бдин"

Личности

Източници

  1. www.grao.bg
  2. НСИ, Население по градове и пол, 31 декември 2015
  3. а б в Население – градове в България – НСИ
  4. а б в г Население – градове в България – WorldCityPopulation
  5. а б в Население – градове в България – pop-stat.mashke.org
  6. Население – общини и области в България – НСИ
  7. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – БАН
  8. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 134.
  9. Димитър Цухлев, Видински Митрополити
  10. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  12. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 206.
  13. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=340
  14. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=337
  15. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=341
  16. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=339
  17. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=336
  18. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=334
  19. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=346
  20. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=342
  21. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=344
  22. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=345
  23. Петров, П. 1981. Търговски връзки между Видинския край и Дубровник през XVIII век
  24. Боев, З. 1994. Дивечът във Видинско през XVIII век. – Лов и риболов, 11 – 12: 43
  25. [1] ((en))
  26. Източник http://larp-bg.org
  27. Източник http://larp-bg.org
  28. Евлия Челеби, Пътепис, Институт за балканистика при БАН, Изд. на ОФ, София, 1972 г., стр. 59
  29. Забележителности // Област Видин, 2007. Посетен на 30 ноември 2007.

Външни препратки