Руец: Разлика между версии

Руец
	Руец
	Руец Координати: 43°12′53.56″ с. ш. 26°37′28.19″ и. д. / 43.214878° с. ш. 26.624499° и. д. Руец
Общи данни
Население	1185 души (15 март 2024 г.); 70 души/km²
Землище	16,933 km²
Надм. височина	245 m
Пощ. код	7744
Тел. код	06024
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	63241
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община; – кмет	Търговище; Дарин Димитров ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Руец; Байрамали Черкезов; (ДПС)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:59, 28 декември 2018

Руец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История

Древност

Археологическите изследвания на Хенриета Тодорова върху материалната култура "Овчарово" се основават и на открититет в землището на Руец три поселения от древността. Първото от тях е селищна могила от халколита, наричана днес Калайджи дере. Тя е с диаметър 60 м и височина 6 – 7 м, като е разположена на 2,5 км югозападно от селото, на брега на приток на река Врана. Вторият обект е селище от ранния неолит, наричано Руец 1. То е разположено върху платото южно от селото и от чашата на язовир Руец. Третият обект е селище от ранния неолит, наричано днес Руец 2 и разположено южно от селото, върху платото над селищната могила Калайджи дере.^[2]

Античност

От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. В могилно погребение край Руец са открити находки, съдържащи тракийско въоръжение - бронзова ризница, шлем, меч, железни стрели.^[3]

Османски период

Настоящото село е основано през 16 век от т.нар. юруци, тоест пастири, както по това време в Османската империя са наричали мюсюлманите от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на 19 и началото на 20 век населението бързо нараства поради заселването на много български родове, бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от Дряновския и Габровския Балкан. През 30-те години на 20 век е преименовано от първоначалното му име Юруклери на село Христо Ботев, което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.

Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са тракийските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в Националния исторически музей. В землището на селото има и три селищни могили, останки от манастир от второто българско царство, както и теке на ислямски светец. Първата история на селото е написана от Кънчо Стоянов, дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4]^[5]

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	717	100.00
Българи	175	24.40
Турци	518	72.24
Цигани
Други
Не се самоопределят	19	2.64
Не отговорили	2	0.27

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
↑ Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
↑ „Справка за населението на село Руец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018. (на български)
↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ

[3] Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.

[4] „Справка за населението на село Руец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018. (на български)

[citypopulation.de-5] „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-6] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 === Древност ===
 Археологическите изследвания на [[Хенриета Тодорова]] върху материалната култура "Овчарово" се основават и на открититет в землището на Руец три поселения от [[древност]]та. Първото от тях е селищна могила от [[халколит]]а, наричана днес ''Калайджи дере''. Тя е с диаметър 60 м и височина 6 – 7 м, като е разположена на 2,5 км югозападно от селото, на брега на приток на река Врана. Вторият обект е селище от ранния [[неолит]], наричано ''Руец 1''. То е разположено върху платото южно от селото и от чашата на язовир Руец. Третият обект е селище от ранния неолит, наричано днес ''Руец 2'' и разположено южно от селото, върху платото над селищната могила Калайджи дере.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ]</ref>
+=== Античност ===
+От всички регистрирани находки в [[Търговище (област)|Търговищко]] най-голям е броят на тези от периода на [[античност]]та. В могилно погребение край Руец са открити находки, съдържащи тракийско въоръжение - бронзова ризница, шлем, меч, железни стрели.<ref>Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.</ref>
 === Османски период ===
 Настоящото село е основано през [[16 век]] от т.нар. ''[[юрук|юруци]]'', тоест [[пастир]]и, както по това време в [[Османска империя|Османската империя]] са наричали [[ислям|мюсюлманите]] от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] населението бързо нараства поради заселването на много български родове, [[бежанец|бежанци]] от [[Одринска Тракия]], както и преселници от [[Дряновски Балкан|Дряновския]] и [[Габровски Балкан|Габровския Балкан]]. През [[1930-те|30-те години]] на 20 век е преименовано от първоначалното му име '''Юруклери''' на село '''Христо Ботев''', което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.