Съюзническо настъпление в Сицилия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stankow (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{| align="right"
|
{{Военен конфликт|
{{Военен конфликт|
|име=Съюзническо настъпление в Сицилия
|име=Съюзническо настъпление в Сицилия
Ред 66: Ред 64:
[[Категория:Битки на Великобритания]]
[[Категория:Битки на Великобритания]]
[[Категория:Битки на Германия]]
[[Категория:Битки на Германия]]
|}

Версия от 13:22, 5 януари 2019

Съюзническо настъпление в Сицилия
Втора световна война
Карта, показваща стратегията на Съюзниците
Информация
Период9 юли 1943 – 17 август 1943
МястоСицилия
РезултатСтратегическа победа за Съюзниците
Страни в конфликта
Австралия
Канада
Франция
Република Южна Африка
Великобритания
САЩ
Италия
Нацистка Германия
Командири и лидери
Дуайт Айзенхауер
Харолд Александър
Бърнард Монтгомъри
Джордж Патън
Алберт Кеселринг
Алфредо Гуцони
Фридолин вон Сенгер унд Етерлин
Сили
160 000 войника
14 000 превозни средства
600 танка
1 800 огнестрелни оръжия
275 000 италиански войници
75 000 немски войници
260 танка
1 400 бомбардировачки[1]
Жертви и загуби
САЩ:
2 237 умрели
6 544 ранени
Великобритания:
2 721 умрели
10 122 ранени
Канада:
562 умрели
1 848 ранени
Австралия:?
ЮАР:?
Франция:?
Общо: +24 034 жертви
Германия:
4 300 умрели
? ранени
Италия:
4 700 умрели
? ранени
-
-
-
Общо: 29 000 жертви
140 000 военнопленници[2]
Карта
Съюзническо настъпление в Сицилия в Общомедия

Съюзническото настъпление в Сицилия, наричано още Операция „Хъски“, е едно от най-мащабните кампании по време на Втората световна война, в която Съюзниците нахлуват в Сицилия и се сражават срещу Силите от Оста (Нацистка Германия и Италия). Това настъпление дава началото на Италианската кампания.

Операцията започва през нощта на 9 юли 1943 г. и завършва на 17 август същата година. Това е най-голямата земноводна битка по време на войната.

Подготовка за военните дейстия

Участници

Съюзническите сили са представени главно от Американски, Британски и Канадски армии. Другите страни от Съюзниците допринасят с въздушни и военноморски подкрепи в инвазията. Всички американски войски са от 7-ма армия на САЩ. Британската 8-ма армия е подпомагана от 1-ва канадска пехотна дивизия, част от 1-ва канадска дивизия, базирана в Англия. Генерал Дуайт Айзенхауер е в общо командване на по-голямата част от американските сили заедно с генерал Харолд Александър. Британската 8-ма армия, както и 15-та армия, са под командването на генерал Бърнард Монтгомъри, а 7-ма американска армия е под командването на генерал Джордж Патън.

Островът е защитаван от италианската 6-та армия, под командването на генерал Алфредо Гуцони. 6-та армия включва 12-ти и 16-ти корпус, четири фронтови дивизии и немската 14-ти танков корпус. Общите сили на Оста са 190 000 италиански и 40 000 немски войници, заедно със 147 танка и 220 артилерийски части. Италианците подкрепиха гарнизона с още 52 000 подкрепления и 127 танка.

Планиране

В началните етапи на 1943 г. Съюзническите водачи решават, че успешното нахлуване и освобождаване на Франция ще бъде невъзможно, затова решават да извършат нападение над италианския остров Сицилия. За целта си набавят войски от успешно приключилата за тях кампания в Северна Африка. Целта на Съюзниците е да премахнат войниците и въздушното надмощие на Страните от Оста в Сицилия, което би позволило на корабите им свободно плаване из Средиземно море и натиск над диктатурата на Бенито Мусолини, заедно с капитулацията на Италия от войната. Също така превземането на Сицилия можеше да бъде първата крачка в превземането на Италия, въпреки че Съюзниците не са решили за това.

Съюзниците обмислят две стратегии. Първата възможност пред тях е да обкръжат Сицилия, използвайки две армии, поставени съответно в източната и западната част на острова. Според Съюзниците така противниковите сили няма да бъдат просто победени, но и унищожени. Обаче този план е много рискован, защото двете армии няма да могат да се поддържат един-друг и можеха лесно да бъдат победени – по отделно. И така най-вероятно обкръжението на острова щеше да се провали.

Другата възможност е две армии, разположени в южната част на острова, да опитат директен пробив вътре в Сицилия. Този план е по-малко рискован, обаче не дава възможност за обкръжение на острова. Съюзниците избират тази стратегия пред другата, защото не искат да претърпят поражение.

Измами

За да измамят и отклонят силите на Оста в други посоки, Съюзниците водят няколко операции, т.н. „Измамнически“ операции. Най-известната и успешна е Операция „Минцемийт“. Един маскиран британски служител е оставен на бреговете на Испания, скитащ сам с едно куфарче, пълно с тайни документи, които са фалшиви. Тези документи съдържат информацията, че Съюзниците планират превземането на Гърция, и че нямат никакви намерения да превземат Сицилия. Немското правителство сметна документите за оригинални и премества по-голямата част от защитата на Сицилия към Гърция. Обаче немците имат войници, които да останат в Сицилия – войници, които се завръщат от Северна Африка и не са включени в плановете на Германия за участие в Източния фронт. И затова все още има голямо количество войници в Сицилия, когато започва инвазията.

Последици

Американски войници наблюдават разбит бомбардировач

Жертвите на Тристранния пакт са близо 29 000 убити (повечето италианци), а около 140 000 са пленени. Загубите на САЩ са 2237 убити и 6544 пленени и ранени; Британски загуби – 2271 убити и 10 122 ранени и пленени, а канадските са 562 убити и 1848 ранени и пленени. За повечето войници от Северна Америка (САЩ и Канада) това е първото сражение във войната. Немците и италианците евакуиран успешно своя гарнизон, който е разположен в град Месина. Спасяването на толкова много войници от плен се счита за успех на Оста.

Източници

  1. Диксън (2001) стр. 201
  2. Atkinson (2007), p. 173.

Външни препратки