Сесар Айра: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор. |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
* [[2016]] – „Светецът“, прев. [[Красимир Тасев]], Агата-А, С. |
* [[2016]] – „Светецът“, прев. [[Красимир Тасев]], Агата-А, С. |
||
* [[2017]] – „Мрамор“, прев. [[Нева Мичева]], Лист, С. |
* [[2017]] – „Мрамор“, прев. [[Нева Мичева]], Лист, С. |
||
* [[2018]] – „Ема, пленницата“, прев. [[Красимир Тасев]], Агата-А, С. |
|||
* [[2018]] – „Разговорите“, прев. [[Нева Мичева]], Лист, С. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 15:58, 10 януари 2019
Сесар Айра Cesar Aira | |
Роден | 23 февруари 1949 г. |
---|---|
Професия | писател, драматург, преподавател |
Националност | Аржентина |
Активен период | от 1980-те години |
Жанр | роман, разказ, есе |
Дебютни творби | 1975 |
Известни творби | „Шивачката и вятърът“, „Как станах монахиня“, „Вàрамо“, „Един епизод от живота на странстващия художник“, „Речник на латиноамериканските автори“, „Призраците“, „Разговорите“, „Светецът“, „Мрамор“ |
Съпруга | Лилиана Понсе |
Уебсайт |
Сѐсар Айра (Шаблон:Lang-es) е аржентински писател, есеист, драматург, преподавател по литература и преводач от английски и френски (сред многото други - на Стивън Кинг, Екзюпери, Р. Л. Стивънсън, Чандлър, Арт Спигелман и Фоенкинос).
Биография
Роден е в Коронел Принглес, от 18-годишен живее в Буенос Айрес. От дебюта си през 1975 г. е публикувал близо 90 книги, повечето от които – много кратки романи. Голяма част от тях са преведени на двайсетина езика. През 2014 г. е удостоен с френското отличие на името на Роже Кайоа, през 2016 г. – с чилийската награда за ибероамериканска литература Мануел Рохас. Романът му „Доказателството“ (1992) е екранизиран от Диего Лерман през 1999 г. в късометражен дебют със същото заглавие.
Издания на български език
- 2016 – „Светецът“, прев. Красимир Тасев, Агата-А, С.
- 2017 – „Мрамор“, прев. Нева Мичева, Лист, С.
- 2018 – „Ема, пленницата“, прев. Красимир Тасев, Агата-А, С.
- 2018 – „Разговорите“, прев. Нева Мичева, Лист, С.
Външни препратки
- Рецензия на „Светецът“ от Петя Хайнрих за в. „Култура“
- „Закъснелият дадаист“, интервю с Айра за в. „Култура“
|