Мерло: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
традиции
м източник?
Ред 6: Ред 6:
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.


Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.
Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.


По древнотракийска традиция, мерлото се пие в петък за здраве и дълголетие.
{{източник|По древнотракийска традиция, мерлото се пие в петък за здраве и дълголетие.|2019|01|13}}


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 00:21, 13 януари 2019

Мерло

Мерло е висококачествен винен сорт грозде, произхождащ от Франция. Основен сорт за областите Сент Емилйон и Померол в района на Бордо, Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.

Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.

Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.

Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.

По древнотракийска традиция, мерлото се пие в петък за здраве и дълголетие.[източник? (Поискан преди 1929 дни)]

Литература

  • Колев, В. Лозарство, София, изд. „Земиздат“, 1962 г., с. 80