Обикновен дъб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| image = Летен дъб (стар).jpg
| regnum = Plantae
| regnum = Plantae
| regnum-bg = [[Растения]]
| regnum-bg = [[Растения]]
Ред 188: Ред 187:
}}
}}


'''Обикновеният дъб''' (''Quercus robur''), известен още като '''летен дъб''', е [[широколистни|широколистно]] [[листопадни растения|листопадно]] дърво от [[семейство (биология)|семейство]] [[Букови]], групата на белите дъбове (секция ''Quercus''). Достига 25-35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.
'''Летният дъб''' (''Quercus robur'') е [[широколистни|широколистно]] [[листопадни растения|листопадно]] дърво от [[семейство (биология)|семейство]] [[Букови]], групата на белите дъбове (секция ''Quercus''). Достига 25-35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.


== Разпространение ==
Вследствие на почти универсалното си разпространение в Западна [[Евразия]] - от [[Ирландия]] до [[Афганистан]], ''Quercus robur'' е познат и като '''обикновен дъб'''. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад - ''Q. r.'' subsp. ''broteroana'' и ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''; на юг - ''Q. r.'' subsp. ''brutia''; на югоизток - ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora''; на изток - ''Q. r.'' subsp. ''imeretina''. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и равнините на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.; подвидът ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora'' - т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними ''Q. erucifolia'', ''Q. longipes'' и ''Q. mestensis'') е установен във всички флористични райони до 800-1000 м н.в.

== Описание ==
Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).
Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).



Версия от 07:04, 13 януари 2019

Обикновен дъб
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Обикновен дъб (Q. robur)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Обикновен дъб в Общомедия
[ редактиране ]

Летният дъб (Quercus robur) е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, групата на белите дъбове (секция Quercus). Достига 25-35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.

Разпространение

Вследствие на почти универсалното си разпространение в Западна Евразия - от Ирландия до Афганистан, Quercus robur е познат и като обикновен дъб. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад - Q. r. subsp. broteroana и Q. r. subsp. estremadurensis; на юг - Q. r. subsp. brutia; на югоизток - Q. r. subsp. pedunculiflora; на изток - Q. r. subsp. imeretina. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и равнините на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.; подвидът Q. r. subsp. pedunculiflora - т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними Q. erucifolia, Q. longipes и Q. mestensis) е установен във всички флористични райони до 800-1000 м н.в.

Описание

Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).

Плодовете на летния дъб са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

Вековни дървета в България

В село Гранит, област Стара Загора, се намира дърво от вида Quercus robur, считано за най-старото в България и едно от най-дълголетните в света. Гранитският дъб е обявен за обект „Вековно дърво“ под наименованието „Старият дъб“ със заповед № 2276 от 25 декември 1967 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388. През месец март 1982 г. с Преслеров свредел е установена неговата възраст – 1637 години; т.е. израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Височината му е 23,4 m, дебелината на ствола е 2,38 m, проекция на короната е 1017,36 m², обиколката на стъблото е 7,46 m на височина от земята 1,3 m.

Друг огромен представител на вида е царският дъб до Тулово област Стара Загора. Той се намира в близост до гарата в Тулово, в местността Туловска кория. Дървото е на възраст над 1000 години.

Галерия

Литература

Източници

  1. Quercus robur (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)