Загреб: Разлика между версии

Загреб
Zagreb
	Загреб Zagreb
	Загреб Координати: 45°48′47″ с. ш. 15°58′37.99″ и. д. / 45.813056° с. ш. 15.977222° и. д. Загреб
Страна	Хърватия
Жупания	Загребска жупания
Площ	641,2 km²
Надм. височина	158 m
Население	779 145 души
Първо споменаване	1094 г.
Пощенски код	10 000
Телефонен код	01
МПС код	ZG
Официален сайт	zagreb.hr
	Загреб в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:10, 13 януари 2019

Загреб (Шаблон:Lang-hr), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария^[1]^[2]), е столицата на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научноизследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

История

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период градът е наричан с немското име Аграм. От 1868 г. провинция Хърватия и Славония получава автономия във вътрешните си дела, а в Загреб е седалището на управителя на провинцията с титлата бан, хърватското народно събрание (Сабор) и местното правителство, което име три министерства: на вътрешните работи, на правосъдието и отдел за вероизповедение и образование^[3]. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден в Загреб през 1861 г.

След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 Синигер. Като в музея в Загреб се съхранява последния останал представител от тях.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г.

Култура

Туризъм

Загреб е важен туристически център, не само по отношение на пътниците, пътуващи от останалата част на Европа към Адриатическо море, но и като туристическа дестинация. От края на войната града привлича близо един милион посетители годишно, главно от Австрия, Германия и Италия, а през последните години и много туристи от далечния изток (Южна Корея, Япония, Китай и последните две години от Индия). Той се превърна във важна туристическа дестинация не само в Хърватия, но и в Югоизточна Европа. Има много интересни забележителности и събития, които туристите могат да посетят в Загреб, например, двете статуи на Свети Георги, едната се намира на площад Република Хърватия, а другата на Каменита врата, за която се казва, че образът на Дева Мария е единственото нещо оцеляло при пожара от XVII век. Също така има и арт инсталация, която започва от улица Bogovićeva и представлява умален модел на Слънчевата система. Повечето хора не знаят за какво е предназначена статуята "Приземно Слънце", а само драскат графити и подписи върху нея, но всъщност Слънцето е в умален мащаб, с много планети, разположени по целия Загреб в мащаб със Слънцето. През годината има и много фестивали и събития, което прави Загреб целогодишна туристическа дестинация.

През 2010 г. над 600 000 туристи^[4] са посетили града, с 10% увеличение спрямо 2011 г.^[5] През 2012 г. общо 675 707 туристи посетиха града.^[6] Рекордният брой на туристите посети Загреб през 2017 г. - 1 286 087, което е с 16% повече в сравнение с предходната година.

Известни личности

Родени в Загреб

Еуген Кватерник (1825 – 1871), политик
Яница Костелич (р. 1982), скиорка
Златко Кранчар (р. 1956), футболист
Зоран Кривич (р. 1962), телевизионен водещ
Роберт Зелчич (р. 1965), шахматист
Звонимир Солдо (р. 1967), футболист

Починали в Загреб

Тугомир Алаупович (1870 – 1958), писател
Людевит Гай (1809 – 1872), писател
Марко Дошен (1859 – 1944), политик
Адам Мандрович (1839 – 1912), актьор, режисьор
Анте Трумбич (1864 – 1938), политик
Франьо Туджман (1922 – 1999), политик
Ристо Зердески (1906 – 1970), актьор

Други личности

Иван Мещрович (1883 – 1962), скулптор и архитект, къщата му е музей от 1952 г.
Кметове на Загреб

Побратимени градове

Източници

↑ Загреб // Яндекс.Словари. Архивиран от оригинала на 2012-08-21. Посетен на 2012-08-19. (на руски)
↑ БСЭ (2 издание)
↑ София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с.10-11.
↑ http://www.poslovni.hr/vijesti/grad-zagreb-u-2010-broj-turistickih-dolazaka-veci-za-4-posto-168991.aspx
↑ https://web.archive.org/web/20130301124403/http://www.kigo.hr/tekst/11098.html
↑ http://www.mint.hr/default.aspx?id=9244.html

Външни препратки

Официален уебсайт ((hr))

[1] Загреб // Яндекс.Словари. Архивиран от оригинала на 2012-08-21. Посетен на 2012-08-19. (на руски)

[2] БСЭ (2 издание)

[3] София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с.10-11.

[4] ttp://www.poslovni.hr/vijesti/grad-zagreb-u-2010-broj-turistickih-dolazaka-veci-za-4-posto-168991.aspx

[5] ttps://web.archive.org/web/20130301124403/http://www.kigo.hr/tekst/11098.html

[6] ttp://www.mint.hr/default.aspx?id=9244.html

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище [[Плесо]]. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през [[1977]] г.
+== Култура ==
+=== Туризъм ===
+Загреб е важен туристически център, не само по отношение на пътниците, пътуващи от останалата част на Европа към [[Адриатическо море]], но и като туристическа дестинация. От края на [[Хърватска война за независимост|войната]] града привлича близо един милион посетители годишно, главно от Австрия, Германия и Италия, а през последните години и много туристи от [[Далечен Изток|далечния изток]] (Южна Корея, Япония, Китай и последните две години от Индия). Той се превърна във важна туристическа дестинация не само в Хърватия, но и в [[Югоизточна Европа]]. Има много интересни забележителности и събития, които туристите могат да посетят в Загреб, например, двете статуи на [[Свети Георги]], едната се намира на [[площад Република Хърватия]], а другата на [[Каменита врата]], за която се казва, че образът на Дева Мария е единственото нещо оцеляло при пожара от [[17 век|XVII век]]. Също така има и арт инсталация, която започва от улица Bogovićeva и представлява умален модел на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Повечето хора не знаят за какво е предназначена статуята "Приземно Слънце", а само драскат графити и подписи върху нея, но всъщност Слънцето е в умален мащаб, с много планети, разположени по целия Загреб в мащаб със Слънцето. През годината има и много фестивали и събития, което прави Загреб целогодишна туристическа дестинация.
+През 2010 г. над 600 000 туристи<ref>http://www.poslovni.hr/vijesti/grad-zagreb-u-2010-broj-turistickih-dolazaka-veci-za-4-posto-168991.aspx</ref> са посетили града, с 10% увеличение спрямо 2011 г.<ref>https://web.archive.org/web/20130301124403/http://www.kigo.hr/tekst/11098.html</ref> През 2012 г. общо 675 707 туристи посетиха града.<ref>http://www.mint.hr/default.aspx?id=9244.html</ref> Рекордният брой на туристите посети Загреб през 2017 г. - 1 286 087, което е с 16% повече в сравнение с предходната година.
 == Известни личности ==