Хорасански път: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м форматиране: 10x кавички, 6x тире-числа, 2x нов ред, 2 интервала, тире, точка (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
'''Хорасанския път''' през [[Средновековие]]то е стратегически търговски път, по който се движат кервани между [[Багдад]], столицата [[Абасидски халифат|на Абасидите]] и североизточната провинция Хорасан, а от там - към [[Централна Азия|страните от Средна Азия]] и [[История на Китай|Китай]].
'''Хорасанския път''' през [[Средновековие]]то е стратегически търговски път, по който се движат кервани между [[Багдад]], столицата [[Абасидски халифат|на Абасидите]] и североизточната провинция [[Хорасан]], а от там – към [[Централна Азия|страните от Средна Азия]] и [[История на Китай|Китай]].


== Маршрут ==
== Маршрут ==
[[Файл:Khurasan_Road_from_Baghdad_to_al-Rayy.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасанския път от Багдад до [[Рей]], (според [[Ибн Хордадбех]]) с разстояния, измервани във [[фарсах]]и]]
[[Файл:Khurasan_Road_from_Baghdad_to_al-Rayy.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасанския път от Багдад до [[Рей]], (според [[Ибн Хордадбех]]) с разстояния, измервани във [[фарсах]]и]]


Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;{{sfn|Le Strange|1905|p=9}} Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.{{sfn|Le Strange|1905|pp=12, 85}} Според тях пътят между Багдад и [[Нишапур]] в Хорезъм възлиза на 309 [[фарсах]]а или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мидия на [[ибн Фадлан]] през 921 г. в първата част от пъруването си<ref>[https://sites.google.com/site/hazarskijinformograf/home/hazarskaa-biblioteka/a-bibliografia-na-sajte/ibn-fadlan-ptesestvie-do-volzska-blgaria-10-2004 Ибн Фадлан, ''Пътешествие до Волжска България'', Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК "Аргес", София, 1992]</ref>.
Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;{{sfn|Le Strange|1905|p=9}} Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.{{sfn|Le Strange|1905|pp=12, 85}} Според тях пътят между Багдад и [[Нишапур]] в Хорезъм възлиза на 309 [[фарсах]]а или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мидия на [[ибн Фадлан]] през 921 г. в първата част от пъруването си<ref>[https://sites.google.com/site/hazarskijinformograf/home/hazarskaa-biblioteka/a-bibliografia-na-sajte/ibn-fadlan-ptesestvie-do-volzska-blgaria-10-2004 Ибн Фадлан, ''Пътешествие до Волжска България'', Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992]</ref>.
[[Файл:Khurasan_Road_from_al-Rayy_to_Naysabur.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на пътя от Рей до [[Нишапур]], с разстояния във фарсахи]]
[[Файл:Khurasan_Road_from_al-Rayy_to_Naysabur.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на пътя от Рей до [[Нишапур]], с разстояния във фарсахи]]


'''Спирки:'''
'''Спирки:'''
Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}}
Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}}
* Нахраван – Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59–61}} 
* Нахраван – Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, „Мост Нахраван“), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59 – 61}} 
* Даскара – следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидския]] град Дастагирд. 
* Даскара – следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик („Царска Даскара“), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидския]] град Дастагирд. 
* [[Джалаула]], построен около голям мост,  пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]],
* [[Джалаула]], построен около голям мост, пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]],
* [[Ханакин]], също с голям мост, 
* [[Ханакин]], също с голям мост, 
* Каср Ширин, "''Замъка на Ширин''", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62–63}}
* Каср Ширин, ''Замъка на Ширин'', наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62 – 63}}
* [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнина]] и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}}
* [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнина]] и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}}
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан – мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан – мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191–192}}
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191 – 192}}
* [[Хамадан]]
* [[Хамадан]]
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север,
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север,
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}}
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}}
* [[Арадан (Иран)|Хувар]],
* [[Арадан (Иран)|Хувар]],
* Каср ал-Милх ("''Соления замък"'')
* Каср ал-Милх (''Соления замък“'')
* Рас ал-Калб (''"Куча глава"'', отъждествяван с Лазгирд),
* Рас ал-Калб (''„Куча глава“'', отъждествяван с Лазгирд),
* [[Семнан]],
* [[Семнан]],
* [[Дамган]],
* [[Дамган]],
* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст)
* Ал-Хадада („Ковачницата“, дн. Мехмандуст)
* [[Бастам]], след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.{{sfn|Le Strange|1905|pp=364, 367–368}}
* [[Бастам]], след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.{{sfn|Le Strange|1905|pp=364, 367 – 368}}


[[Файл:Transoxiana_8th_century.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период]]
[[Файл:Transoxiana_8th_century.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период]]
След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен "Пътя на керваните", който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или "Пощенски път" покрай пустинята [[Деще Кевир|Дашт-е Кевир]] през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и [[Сабзевар]], отново до Нишапур.{{sfn|Le Strange|1905|p=430}} Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих ''("Замъка на вятъра"), ''пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до [[Херат]], където се разклонява още повече на изток към [[Гор (провинция)|Гор]], или през [[Фарах]] на юг към [[Зарандж]] в днешен [[Афганистан]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=430–431}} Североизточния клон води към [[Машхад|Мешхед]], [[Тус]], Маздаран и [[Сарахс (Иран)|Сарахс]], а по-нататък достига [[Мерв|Мерв Велики]] и [[Мерв ал-Руд]]. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на [[Амударя]] в [[Туркменабад|Aмол]] и достига [[Бухара]] и [[Самарканд]]. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към [[Балх]] на североизток и към [[Термез|Tермес]] отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към [[Чаганиан]] и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.{{sfn|Le Strange|1905|pp=430–431, 472}} От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до [[Хорезъм]] и [[Аралско море]].{{sfn|Le Strange|1905|p=472}} От Самарканд, пътят прекосява [[Зарафшан|Согдийската река]] и води към [[Заамин]] в [[Усрушана]], източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към [[Ташкент|Шаш]] по долното течение на [[Сърдаря]] и на изток  по горното течение на реката във [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и към Китай.{{sfn|Le Strange|1905|pp=475, 488}}
След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен „Пътя на керваните“, който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или „Пощенски път“ покрай пустинята [[Деще Кевир|Дашт-е Кевир]] през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и [[Сабзевар]], отново до Нишапур.{{sfn|Le Strange|1905|p=430}} Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих ''(„Замъка на вятъра“), ''пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до [[Херат]], където се разклонява още повече на изток към [[Гор (провинция)|Гор]], или през [[Фарах]] на юг към [[Зарандж]] в днешен [[Афганистан]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=430 – 431}} Североизточния клон води към [[Машхад|Мешхед]], [[Тус]], Маздаран и [[Сарахс (Иран)|Сарахс]], а по-нататък достига [[Мерв|Мерв Велики]] и [[Мерв ал-Руд]]. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на [[Амударя]] в [[Туркменабад|Aмол]] и достига [[Бухара]] и [[Самарканд]]. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към [[Балх]] на североизток и към [[Термез|Tермес]] отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към [[Чаганиан]] и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.{{sfn|Le Strange|1905|pp=430 – 431, 472}} От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до [[Хорезъм]] и [[Аралско море]].{{sfn|Le Strange|1905|p=472}} От Самарканд, пътят прекосява [[Зарафшан|Согдийската река]] и води към [[Заамин]] в [[Усрушана]], източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към [[Ташкент|Шаш]] по долното течение на [[Сърдаря]] и на изток по горното течение на реката във [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и към Китай.{{sfn|Le Strange|1905|pp=475, 488}}


== Вижте също ==
== Вижте също ==

* [[Път на коприната]]
* [[Път на коприната]]


Ред 40: Ред 39:


== Източници ==
== Източници ==

* {{cite book|title=The Lands of the Eastern Caliphate: Mesopotamia, Persia, and Central Asia, from the Moslem Conquest to the Time of Timur|last=Le Strange|first=Guy|authorlink=Guy Le Strange|url=https://archive.org/details/landsoftheeaster028596mbp|year=1905|publisher=Barnes & Noble, Inc.|location=New York|oclc=1044046|ref=harv}}
* {{cite book|title=The Lands of the Eastern Caliphate: Mesopotamia, Persia, and Central Asia, from the Moslem Conquest to the Time of Timur|last=Le Strange|first=Guy|authorlink=Guy Le Strange|url=https://archive.org/details/landsoftheeaster028596mbp|year=1905|publisher=Barnes & Noble, Inc.|location=New York|oclc=1044046|ref=harv}}
{{Превод от|en|Khurasan Road|823310148}}
{{Превод от|en|Khurasan Road|823310148}}

Версия от 16:33, 15 януари 2019

Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там – към страните от Средна Азия и Китай.

Маршрут

Карта на Хорасанския път от Багдад до Рей, (според Ибн Хордадбех) с разстояния, измервани във фарсахи

Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;[1] Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.[2] Според тях пътят между Багдад и Нишапур в Хорезъм възлиза на 309 фарсаха или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мидия на ибн Фадлан през 921 г. в първата част от пъруването си[3].

Карта на пътя от Рей до Нишапур, с разстояния във фарсахи

Спирки: Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на Кръглия град на Ал-Мансур в Багдад.[4]

  • Нахраван – Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, „Мост Нахраван“), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към Бакуба.[5] 
  • Даскара – следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик („Царска Даскара“), идентифицирана със сасанидския град Дастагирд. 
  • Джалаула, построен около голям мост, пресичащ реката Дияла,
  • Ханакин, също с голям мост, 
  •  Каср Ширин, „Замъка на Ширин“, наречен в чест на съпругата на сасанидския шах Хосров II.[6]
  •  Хулван, където пътят напуска Месопотамската равнина и навлиза в планината Загрос и провинция Джибал през едноименния проход.[7]
  • Киринд и близкото село Хустан – мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
  • Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
  •  Kерманшах в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.[8]
  •  Хамадан
  •  Саус, където Хорасанския път обръща хода си на север,
  •  Ар-Рай, а оттам преминава в източно направление.[9]
  • Хувар,
  • Каср ал-Милх („Соления замък“)
  • Рас ал-Калб („Куча глава“, отъждествяван с Лазгирд),
  •  Семнан,
  •  Дамган,
  • Ал-Хадада („Ковачницата“, дн. Мехмандуст)
  •  Бастам, след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.[10]
Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период

След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен „Пътя на керваните“, който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или „Пощенски път“ покрай пустинята Дашт-е Кевир през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и Сабзевар, отново до Нишапур.[11] Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих („Замъка на вятъра“), пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до Херат, където се разклонява още повече на изток към Гор, или през Фарах на юг към Зарандж в днешен Афганистан.[12] Североизточния клон води към Мешхед, Тус, Маздаран и Сарахс, а по-нататък достига Мерв Велики и Мерв ал-Руд. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на Амударя в Aмол и достига Бухара и Самарканд. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към Балх на североизток и към Tермес отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към Чаганиан и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.[13] От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до Хорезъм и Аралско море.[14] От Самарканд, пътят прекосява Согдийската река и води към Заамин в Усрушана, източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към Шаш по долното течение на Сърдаря и на изток по горното течение на реката във Ферганската долина и към Китай.[15]

Вижте също

Връзки

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Khurasan Road в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Карта
Спирки от пътуването на ибн Фадлан през 921 г.