Дрожди: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Дрождите''' са едноклетъчни [[гъби]]. Те са без хлорофил - [[микроорганизми]]. Те са сред най-изучаваните [[еукариот]]и в [[микробиология]]та. Развиват се в [[захар]]ни ([[въглехидрат]]ни) вещества и причиняват [[алкохол]]на [[ферментация]]. [[Клетка]]та има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 [[µm]], а дължината им е от 4 до 10 µm. [[Дишане|Дишат]] [[аероб]]но. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез [[пъпкуване]]. |
'''Дрождите (квасни гъбички)''' са едноклетъчни [[гъби]]. Те са без хлорофил - [[микроорганизми]]. Те са сред най-изучаваните [[еукариот]]и в [[микробиология]]та. Развиват се в [[захар]]ни ([[въглехидрат]]ни) вещества и причиняват [[алкохол]]на [[ферментация]]. [[Клетка]]та има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 [[µm]], а дължината им е от 4 до 10 µm. [[Дишане|Дишат]] [[аероб]]но. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез [[пъпкуване]]. |
||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Версия от 10:25, 20 януари 2019
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разделяне на S. cerevisiae и общото понятие. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дрожди | ||||
Общоприето наименование Терминът „Дрожди“ се използва на български за няколко отделни таксона. | ||||
| Класификация | ||||
| ||||
| Включени групи | ||||
| Дрожди в Общомедия | ||||
| [ редактиране ] |
Дрождите (квасни гъбички) са едноклетъчни гъби. Те са без хлорофил - микроорганизми. Те са сред най-изучаваните еукариоти в микробиологията. Развиват се в захарни (въглехидратни) вещества и причиняват алкохолна ферментация. Клетката има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 µm, а дължината им е от 4 до 10 µm. Дишат аеробно. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез пъпкуване.
Устройство
Отвън дрождената клетка е обвита с клетъчна стена, която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която протичат голяма част от жизнените процеси. Тя се състои от белтъци, липиди, въглехидрати, соли и други. При младите клетки тя е хомогенна и дребнозърнеста.
Дрождите притежават ясно обособено ядро. Ядрото има овална форма и е обвита с тънка, пореста мембрана.
Дрождите са богати на различни витамини. Някои видове съдържат В-комплекс.
Дрождите са клетки, които живеят при аеробни условия. Имат малки ядра, голям брой, но малки митохондрии и хемогенна цитоплазма. Анаеробно живеещите дрожди имат големи ядра – малко на брой, но големи митохондрии и хетероплазмена цитоплазма.
Размножаване и делене на дрождите
Дрождите се размножават вегетативно (чрез пъпкуване или просто делене) и по полов път (чрез образуване на спори). Пъпкуването е основен метод за размножаване. На майчината клетка се появява подутина (пъпка), която постепенно нараства и достига размера и формата на майчината клетка. Тогава двете клетки се разделят с преграда. При половия начин се сливат 2 клетки и ядрата им започват да се делят 2, 3, 4 пъти в клетка. Обвивка се образува от 4 до 8 аспоспори.
Значение
Човекът използва тези организми от хиляди години в производството на хляб, вино, бира.
Маята за хляб се състои именно от гореописаните дрожди.
Друго много важно приложение на тези едноклетъчни, е използването им за синтезиране на арабски лекарства. Например някои видове инсулин, който е необходим на болните от диабет, са синтезирани именно в клетките на Saccharomyces cerevisiae.