Велика харта на свободите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Дребни уточнения на термини
м Добавяне на Категория:Британска библиотека, ползвайки HotCat
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]]
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]]
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.]]
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III]]

'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна харта''' (от латински: ''Magna Carta Libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия.
'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна харта''' (от латински: ''Magna Carta Libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г.

С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия.


Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).
Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).
Ред 32: Ред 35:
[[Категория:Официални документи]]
[[Категория:Официални документи]]
[[Категория:Документални паметници на света]]
[[Категория:Документални паметници на света]]
[[Категория:Британска библиотека]]

Версия от 11:32, 25 януари 2019

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“
Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"
Магна харта от 1225, подписана от Хенри III

Великата харта на свободите наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г.

С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).

Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с английските барони и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарява феодалите с права и привилегии.

Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. По времето на Хенри III са приети т.нар. Оксфордски провизии, които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.

Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия

Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ.

Външни препратки