Яспис

Червен яспис

Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Съставен е основно от кварц и халцедон с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали. Често се приема неправилно за разновидност на халцедона или за „нечиста кварцова разновидност“. Към ясписите фактически се отнася голяма група от различни по състав и условия на образуване скали, обединени от следните признаци: кварцов състав, висока твърдост и декоративност. Химическата му формула е SiO₂ – силициев диоксид. Често в състава му се различават различни включения от епидот, гранат, актинолит, серицит, хематит, биотит, пиемонтит, пумпелит и др. В зависимост от състава си има твърдост 6 – 7 по Моос.

Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите (пигменти), но най-често е червеникав (примеси от хематит), жълт или кафяв (гьотит) или зелен (хлорит) и различна текстура – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. Ясписите имат разнообразни цветови шарки, които им носят и специфични имена, като пейзажен яспис, картинен яспис, маков яспис, леопардов яспис, океански яспис, брекчиран яспис, ивичест яспис и т.н. Известният като хелиотроп (или „кървав камък“) популярен декоративен материал въщност е разновидност на ясписа.

История

В древността ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда, използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с медикаменти болести. Именно в Китай се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. Християните вярвали, че при слагането на този камък пред светия олтар, той придобива нечувана сила.

Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на Азия, в централна Европа и северна Африка. В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи – Кърджалийско, Момчилград и др.

Бележки

• „Речник на скъпоценните камъни“, Тодор Тодоров, Просвета, 1994 г.
• „Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994 г.

Външни препратки

• The Quartz Page
• What is Jasper?

Галерия

• 
• 
• 
• 

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasper в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​