Христо Кючуков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Възстановяване на въвеждащото понятие с традиционния и предпочитан академичен термин - вж. беседата
Hkyuchukov (беседа | приноси)
51 редакции
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| роден-място = [[Провадия]], [[НРБ|България]]
| роден-място = [[Провадия]], [[НРБ|България]]
| починал-място =
| починал-място =
| националност = {{България}}
| националност = Германия
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = езиковед
| категория = езиковед
Ред 22: Ред 22:
}}
}}


Акад. '''Христо Кючуков''' е български [[езиковед]] и [[педагог]] от [[цигански]]<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/uchenici-ot-oup.volov-nauchiha-za-uspeli-v-profesiite-si-lichnosti-ot-romski-proizhod-2029162 Ученици от ОУ"П.Волов" научиха за успели в професиите си личности от ромски произход] - Дарик радио, 8 юни 2017</ref><ref>[http://infomreja.bg/predstavqt-knigata-bilingvizym-i-ogramotqvane-na-bylgarski-ezik-v-kiustendil-60539.html Представят книгата ,,Билингвизъм и ограматоване на български език" в Кюстендил ] - http://infomreja.bg, 17 януари 2019</ref> произход.
Акад. '''Христо Кючуков''' е немски [[езиковед]] и [[педагог]] от [[цигански]]<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/uchenici-ot-oup.volov-nauchiha-za-uspeli-v-profesiite-si-lichnosti-ot-romski-proizhod-2029162 Ученици от ОУ"П.Волов" научиха за успели в професиите си личности от ромски произход] - Дарик радио, 8 юни 2017</ref><ref>[http://infomreja.bg/predstavqt-knigata-bilingvizym-i-ogramotqvane-na-bylgarski-ezik-v-kiustendil-60539.html Представят книгата ,,Билингвизъм и ограматоване на български език" в Кюстендил ] - http://infomreja.bg, 17 януари 2019</ref> произход.


Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, с образованието на ромските и турските деца в Европа, с детската реч, с психолингвистиката и [[социолингвистика]]та, с езиците в контакт, с ромския Холокауст и антициганизма в Европа. Неговите лингвистични изследвания са върху ромския език, върху балканския турски, гагаузкия и татарския език в България, върху българския, словашкия и руския език.
Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, с образованието на ромските и турските деца в Европа, с детската реч, с психолингвистиката и [[социолингвистика]]та, с езиците в контакт, с ромския Холокауст и антициганизма в Европа. Неговите лингвистични изследвания са върху ромския език, върху балканския турски, гагаузкия и татарския език в България, върху българския, словашкия и руския език.
Ред 36: Ред 36:


{{без източници}}
{{без източници}}
За периода от 1992 до 1996 г. работи като експерт по [[ромски език]] в българското [[Министерство на образованието и науката|просветно министерство]], след което близо две години работи във фондация [[Отворено общество (фондация)|„Отворено общество“]] в [[Будапеща]] (1998-1999). През 1995 г. основава Балканска Фондация за междукулурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ и е Изпълнителен директор на фондацията, която работи до 2007, осъществявайки проекти на национално и европейско ниво, в областа на образованието на децата на малцинствата и в областта на езикознанието в България и Европа.
За периода от 1992 до 1996 г. работи като експерт по [[ромски език]] в българското [[Министерство на образованието и науката|просветно министерство]], след което близо две години работи във фондация [[Отворено общество (фондация)|„Отворено общество“]] в [[Будапеща]] (1998-1999). През 1995 г. в България основава Балканска Фондация за междукулурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ и е Изпълнителен директор на фондацията, която работи до 2007, осъществявайки проекти на национално и европейско ниво, в областа на образованието на децата на малцинствата и в областта на езикознанието в България и Европа.


През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ и „Психолингвистика“ в университета в [[Сан Франциско]], [[САЩ]]. За периода 1997 – 2009 в България преподава „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския и [[Великотърновския университет]]. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в [[Нитра]] и „Св. Елизабета“ в [[Братислава]], [[Словакия]].
През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ и „Психолингвистика“ в университета в [[Сан Франциско]], [[САЩ]]. За периода 1997 – 2009 в България преподава „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския и [[Великотърновския университет]]. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в [[Нитра]] и „Св. Елизабета“ в [[Братислава]], [[Словакия]].
Ред 56: Ред 56:
Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).<ref>[http://linguistlist.org/pubs/journals/get-journals.cfm?JournalID=14860 „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“], International Linguistics Community Online. {{икона|en}}</ref> Основател и редактор на сериите „Roma", „Interculturalism and Intercultural education" и "Lincom Studies in Language Acquisition and Bilingualism“, "Turkish and Turkic languages and cultures" които се издават в [[Германия]].
Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).<ref>[http://linguistlist.org/pubs/journals/get-journals.cfm?JournalID=14860 „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“], International Linguistics Community Online. {{икона|en}}</ref> Основател и редактор на сериите „Roma", „Interculturalism and Intercultural education" и "Lincom Studies in Language Acquisition and Bilingualism“, "Turkish and Turkic languages and cultures" които се издават в [[Германия]].


Живее в [[Берлин]], Германия.
От 2019 г. е немски гражданин. Живее в [[Берлин]], Германия.


== Избрани публикации ==
== Избрани публикации ==

Версия от 14:26, 29 януари 2019

Христо Кючуков
български лингвист
Роден
19 юли 1962 г. (61 г.)
ЕтносЦигани[1]
Религияислям[1]
НационалностГермания
Учил вСофийски университет
Амстердамски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вМинистерство на образованието и науката
Великотърновски университет
Семейство
Уебсайтhristokyuchukov.de

Акад. Христо Кючуков е немски езиковед и педагог от цигански[2][3] произход.

Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, с образованието на ромските и турските деца в Европа, с детската реч, с психолингвистиката и социолингвистиката, с езиците в контакт, с ромския Холокауст и антициганизма в Европа. Неговите лингвистични изследвания са върху ромския език, върху балканския турски, гагаузкия и татарския език в България, върху българския, словашкия и руския език.

Стипендиант на Шведския институт в Стокхолм, на Амстедамския университет, на Фондация "Про Хелветиа" в Швейцария, на фондация "Отворено общество" в Ню Йорк, на Българската комисия "Фулбрайт" и на словашкото правителство.

Известен в Европа и в света активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.

Биография

Роден е на 19 юли 1962 г. в мюсюлманско циганско семейство под името Хюсеин Селимов Кючуков, но по време на т. нар. „възродителен процес“ през 1982 г. е преименуван на Христо Славов Кючуков. [4] От 1984 г. е агент на Държавна сигурност.[5]

През 1990 г. се дипломира като бакалавър по „Начална училищна педагогика и руски език“ във Висшия педагогически институт в Шумен, след което завършва две магистърски степени: по начална училищна педагогика (1991) и по психолингвистика (1992) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи една учебна година лингвистика в университета в Стокхолм (1992 – 1993). През периода 1993 г. е приет за докторант и през 1995 г. защитава докторска дисертация по психолингвистика в Амстердамския университет, след което защитава докторска дисертация по педагогика (1998) и трета дисертация за степента „доктор на педагогическите науки“ (2002) в България[6]. Избран е за професор по „Общо езикознание“ (психолингвистика) в университета „Матей Бела“ в гр. Банска Бистрица, Словакия.

За периода от 1992 до 1996 г. работи като експерт по ромски език в българското просветно министерство, след което близо две години работи във фондация „Отворено общество“ в Будапеща (1998-1999). През 1995 г. в България основава Балканска Фондация за междукулурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ и е Изпълнителен директор на фондацията, която работи до 2007, осъществявайки проекти на национално и европейско ниво, в областа на образованието на децата на малцинствата и в областта на езикознанието в България и Европа.

През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ и „Психолингвистика“ в университета в Сан Франциско, САЩ. За периода 1997 – 2009 в България преподава „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския и Великотърновския университет. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в Нитра и „Св. Елизабета“ в Братислава, Словакия.

През 2011 г. основава научната дисциплина „Балканска турска диалектология“ като гост-професор към Свободния университет в Берлин, Германия, където чете в продължение на три години лекции в Магистърската програма на Института по Туркология по "Турските диалекти на ромите мюсюлмани в Балканските страни" и "Балканска турска социолингвистика"

От 2010 г. е гост – професор по дисциплините „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“, „Образование на ромските деца в Европа“, „Интеркултурно образование“ към в Колежа Белойт, Уисконсин, САЩ; Московския държавен педагогически университет, Русия; Магдебургския университет за социални науки, Германия; Шльонския Университет, в Катовице, Полша. През 2015 е гост-изследовател по „Психолингвистика“ към Изследователския институт по детска психология и патопсихология в Братислава, Словакия.

През 2006 г. печели Фулбрайтовска стипендия и работи върху нови психолингвистични тестове с американската психолингвистка проф. д-р Джил де Вилиерс (Jill de Villiers) в Лабораторията по психолингвистика към Департамента по психология на Колежа „Смит“, в Нортхамптън, Масачузетс, САЩ. През периода 2006 – 2016 г. в сътрудничество с проф. д-р Джил де Вилиерс, създава първите психолингвистични тестове на ромски език в света и организира и първите международни психолингвистични изследвания с ромски деца в Европа на ромски език.

Активно сътрудничи с проф. д-р Уилям Ню (William New) от Колежа "Белойт", САЩ в областта на образованието на ромските деца в Европа, с проф. дпн Оксана Ушакова от Руската академия по образование (РАО), Москва и с проф. д-р Валентина Яшина от Московския педагогически държавен университет (МГПУ), Москва, Русия в областта на детската реч и психолингвистиката.

За нововъведенията и изключителните научни постижения в областта на образованието и на психолингвистиката с ромски деца в Европа, през 2014 г. проф. дпн Хр. Кючуков е избран за академик на Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2015 г. работи и като детски психотерапевт в Берлин, Германия.

Има издадени 27 монографии, пет от които на английски език. Има над 500 публикации. Автор е на детски книжки, някои от които са отпечатани и в САЩ.

Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).[7] Основател и редактор на сериите „Roma", „Interculturalism and Intercultural education" и "Lincom Studies in Language Acquisition and Bilingualism“, "Turkish and Turkic languages and cultures" които се издават в Германия.

От 2019 г. е немски гражданин. Живее в Берлин, Германия.

Избрани публикации

Монографии
  • Подготовка за ограмотяване в условия на билингвизъм (1994)
  • Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм (1997)
  • Лингводидактически аспекти на ромския език (1998)
  • Съвремени идеи и подходи за обучение по български език на деца билингви в двуезична среда (1999)
  • Образователни нагласи на ромите в България (1999) – с Е. Герганов
  • Развитие на детския ромски и детския турски билингвизъм в България (2001)
  • Писмената реч на български език на ученици роми в 3 – 5 клас (2002)
  • Между традицията и образованието (2004)
  • Образователен статус на ромската жена (2004)
  • Десегрегация на ромските ученици (2006)
  • Обучението по български език в детската градина в условия на билингвизъм (2008)
  • Когитивният подход в обучението по ромски език (2009)
  • Модели за образователна интеграция в малките населени места в България (2010)
Научна редакция на сборници
  • Kyuchukov, H., Marushiakova, E. and Popov, V. (eds.)(2016) Roma: Past, Present, Future. Munich:Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H. (ed.)(2016) New Trends in the Psychology of Language. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2015) Acquision od Slavic languages. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Kwadrans, L. and Fizik, L. (eds) (2015) Romani Studies: contemporary trends. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Lewowicki, T. and Ogrodzka-Mazur, E. (eds) (2015) Intercultural education: concepts, practice, problems. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H., Kaleja, M. and Samko, M. (eds) (2015) Linguistic, Cultural and Educational Issues of Roma. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Selling, J., End, M., Kyuchukov, H., Laskar, P. and Templer, B. (eds) (2015). Antiziganism. What’s in a Word? Cambridge Scholars Publishing.
  • Kyuchukov, H. and Rawashdeh, O. (eds) (2013) Roma Identity and Antigypsyism in Europe. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Balvin, J., Kwadrans, L. and Kyuchukov, H. (eds) (2013) Roma in Visegrad Countries: History, Culture, Social Integration, Social work and Education. Wroclaw: Prom.
  • Kyuchukov, H. and Artamonova, E. (eds) (2013) The educational and social sciences in the XXI century. Bratisalva: VSZaSV "Sv. Alzbeta".
  • Kyuchukov, H. (ed) (2012) New Faces of Antigypsysm in Modern Europe. Prague: Slovo 21
  • Stoyanova, J. and Kyuchukov, H. (eds.) (2011) Psichologiya i Lingvistika/Psychology and Linguistics. Sofia: Prosveta.
  • Kyuchukov, H. and Hancock, I. (eds) (2010) Roma Identity. Prague: Slovo 21.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2009) A language without Borders… Endangerded Languages and Cultures. Uppsala: Uppsala University Press, vol. 5.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2002) New Aspects of Roma Children Education. Sofia: Diversity Publications.
  • Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds)(2000) What is the Romani language? Hertfordshire: Hertfordshire University Press.
  • Matras, Y., Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds) (1997) The typology and dialectology of Romani language. Amsterdam: John Benjamins Publishng Company.
Учебници
  • Romano ABC Lil – Ромски буквар (1993) – колектив
  • Romani alfabeta – Ромска азбука (1995) – с М. Янакиев и Д. Илиев
  • О Romano Drom – Ромският път (1996) – с М. Янакев
  • Ограмотяване в условия на билингвизъм (1999) – със Ст. Здравкова
  • Кратко описание на ромския език в България (2003)
  • Методика на обученеито по български език в началните класове в условия на билингвизъм (2004)
  • Речта на ромските деца (2007)
  • Педагогически есета по интеркултурно образование (2011)

Обвинение в плагиатство

През 2004 г. Кючуков е обвинен в плагиатство от Биргит Игла и Петя Асенова. Те твърдят, че в учебника си ­„Кратко описание на ромския език в България“ Кючуков е преписал от дисертацията на Кирил Костов „Циганските диалекти в България“, писана през 1963 г.[8]. За разпространяване на клевети по негов адрес, включително и в писмен вид, Кючуков завежда дело срещу Биргит Игла и Петя Асенова през 2005 г.

Бележки

  1. ↑ а б hristokyuchukov.de // Посетен на 13 февруари 2022 г.
  2. ↑ Ученици от ОУ"П.Волов" научиха за успели в професиите си личности от ромски произход - Дарик радио, 8 юни 2017
  3. ↑ Представят книгата ,,Билингвизъм и ограматоване на български език" в Кюстендил - http://infomreja.bg, 17 януари 2019
  4. ↑ Христо Кючуков, „За да не се повтори никога“, Либерален преглед, 16 април 2012 г.
  5. ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  6. ↑ Сайт на Христо Кючуков, страница „За мен“ (на англ.) // 2019. Посетен на 13 януари 2019.
  7. ↑ „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“, International Linguistics Community Online. ((en))
  8. ↑ „Обвиняват в плагиатство ромски доцент от ВТУ“, factor-news.net, 24 януари 2006 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Кючуков&oldid=9077110“.