Кориере дела Сера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:


== Сътрудници (минали и настоящи) ==
== Сътрудници (минали и настоящи) ==
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]], Допълнително
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]], == Източници ==
Специални знаци
Помощ
Заглавие
Оформление
Вмъкване
[[File:IMG 4261 - Milano - Sede del Corriere della Sera in via Solferino - Foto Giovanni Dall'Orto 20-jan 2007.jpg|thumb|210px|Централният офис на Кориере дела сера в [[Милано]]]]
'''Кориере дела сера''' ({{lang-it|Corriere della Sera}} - „Вечерният пратеник“) е [[Италианци|италиански]] [[всекидневник]], собственост на група [[RCS]]. [[Издателска дейност|Публикуван]] за първи път на [[5 март]] [[1876]] г., той се счита за най-популярния италиански вестник от началото на [[20-ти век]]. Кориере дела сера е също и един от най-старите вестници излизащи в Италия. Вестникарската система се намира в [[Милано]] и се отпечатва във формат [[Вестник#Формат на хартията|BROADSHIT]] със среден дневен тираж от 410242 копия през декември 2015 г.<ref>[http://www.primaonline.it/2014/02/07/178569/ Circulation data] Accertamenti Diffusione Stampa</ref>

== История и профил ==
[[File:Интервью Владимира Путина итальянской газете Il Corriere della Sera 5.jpg|thumb|210px|Журналисти на ''Кориере дела сера'' интервюират [[президент на Русия|руския президент]] [[Владимир Путин]] през юни 2015]]
През 2001 г. Кориере дела сера има тираж от 715 000 копия.
<ref>Adam Smith (15 ноември 2002). [https://www.campaignlive.co.uk/article/european-newspapers-europes-top-papers/164161 Europe's Top Newspapers]. Campaign. посетен на 31 януари 2019.</ref> През 2002 г. той е пада до 681 000 копия.<ref>[http://www.rcsmediagroup.it/en/wp-content/uploads/sites/2/Annual+Report+December+31+2003.pdf Годишен доклад 2003] (PDF). RCS Media Group. 31 декември 2003. посетен на 31 януари 2019.</ref> През 2003 г. тогавашният редактор [[Феручо де Бортоли]] подава оставка от поста.<ref name="esiweb">[https://www.esiweb.org/pdf/enlargement_debates_manual_italy.pdf Communicating Europe: Italy Manual] (PDF). European Stability Initiative. 19 май 2008. посетен на 31 януари 2019.</ref> Журналистите и опозиционните политици твърдят, че оставката се дължи на критиката на вестника към [[Силвио Берлускони]].<ref name=esiweb/>

През 2004 г. Кориере дела сера стартира онлайн английска секция, посветена на италианските актуални въпроси и култура. През същата година той е най-продаваният вестник в Италия с тираж 677,542 екземпляра.<ref>[http://edz.bib.uni-mannheim.de/daten/edz-du/gda/07/med-ind-italy_en.pdf European Publishing Monitor. Italy] (PDF). Turku School of Economics and KEA. посетен на 31 януари 2019.</ref> Тиражът на вестника през декември 2007 г. е 662,253 копия.<ref name=esiweb/>

Тове е един от най-посещаваните [[италиански език|италиано-езични]] новинарски уебсайтове, който привлича над 1.6 милиона читатели всеки ден.<ref>[http://www.spiegel.de/international/ciao-italia-corriere-della-sera-joins-european-network-a-691478.html Ciao, Italia! Corriere della Sera Joins European Network]. Der Spiegel. посетен на 31 януари 2019. </ref> Онлайн версията на хартиеното издание беше тринадесетият най-посещаван сайт в страната.<ref>Gianpietro Mazzoleni; Giulio Vigevani (10 August 2011). [https://www.opensocietyfoundations.org/sites/default/files/mapping-digital-media-italy-20130605.pdf Mapping Digital Media: Italy] (Доклад). Фондация отворено общество. посетен на 31 януари 2019.</ref>

Политическата ориентация на вестника е [[Либерализъм|либерална]]. Той се противопостави на участието на Италия в [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] и подкрепи Партията на Съюза, ръководена от [[Романо Проди]] на изборите през [[2006]] г.

== Сътрудници (минали и настоящи) ==
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]], Допълнително
Специални знаци
Помощ
Заглавие
Оформление
Вмъкване
[[File:IMG 4261 - Milano - Sede del Corriere della Sera in via Solferino - Foto Giovanni Dall'Orto 20-jan 2007.jpg|thumb|210px|Централният офис на Кориере дела сера в [[Милано]]]]
'''Кориере дела сера''' ({{lang-it|Corriere della Sera}} - „Вечерният пратеник“) е [[Италианци|италиански]] [[всекидневник]], собственост на група [[RCS]]. [[Издателска дейност|Публикуван]] за първи път на [[5 март]] [[1876]] г., той се счита за най-популярния италиански вестник от началото на [[20-ти век]]. Кориере дела сера е също и един от най-старите вестници излизащи в Италия. Вестникарската система се намира в [[Милано]] и се отпечатва във формат [[Вестник#Формат на хартията|BROADSHIT]] със среден дневен тираж от 410242 копия през декември 2015 г.<ref>[http://www.primaonline.it/2014/02/07/178569/ Circulation data] Accertamenti Diffusione Stampa</ref>

== История и профил ==
[[File:Интервью Владимира Путина итальянской газете Il Corriere della Sera 5.jpg|thumb|210px|Журналисти на ''Кориере дела сера'' интервюират [[президент на Русия|руския президент]] [[Владимир Путин]] през юни 2015]]
През 2001 г. Кориере дела сера има тираж от 715 000 копия.
<ref>Adam Smith (15 ноември 2002). [https://www.campaignlive.co.uk/article/european-newspapers-europes-top-papers/164161 Europe's Top Newspapers]. Campaign. посетен на 31 януари 2019.</ref> През 2002 г. той е пада до 681 000 копия.<ref>[http://www.rcsmediagroup.it/en/wp-content/uploads/sites/2/Annual+Report+December+31+2003.pdf Годишен доклад 2003] (PDF). RCS Media Group. 31 декември 2003. посетен на 31 януари 2019.</ref> През 2003 г. тогавашният редактор [[Феручо де Бортоли]] подава оставка от поста.<ref name="esiweb">[https://www.esiweb.org/pdf/enlargement_debates_manual_italy.pdf Communicating Europe: Italy Manual] (PDF). European Stability Initiative. 19 май 2008. посетен на 31 януари 2019.</ref> Журналистите и опозиционните политици твърдят, че оставката се дължи на критиката на вестника към [[Силвио Берлускони]].<ref name=esiweb/>

През 2004 г. Кориере дела сера стартира онлайн английска секция, посветена на италианските актуални въпроси и култура. През същата година той е най-продаваният вестник в Италия с тираж 677,542 екземпляра.<ref>[http://edz.bib.uni-mannheim.de/daten/edz-du/gda/07/med-ind-italy_en.pdf European Publishing Monitor. Italy] (PDF). Turku School of Economics and KEA. посетен на 31 януари 2019.</ref> Тиражът на вестника през декември 2007 г. е 662,253 копия.<ref name=esiweb/>

Тове е един от най-посещаваните [[италиански език|италиано-езични]] новинарски уебсайтове, който привлича над 1.6 милиона читатели всеки ден.<ref>[http://www.spiegel.de/international/ciao-italia-corriere-della-sera-joins-european-network-a-691478.html Ciao, Italia! Corriere della Sera Joins European Network]. Der Spiegel. посетен на 31 януари 2019. </ref> Онлайн версията на хартиеното издание беше тринадесетият най-посещаван сайт в страната.<ref>Gianpietro Mazzoleni; Giulio Vigevani (10 August 2011). [https://www.opensocietyfoundations.org/sites/default/files/mapping-digital-media-italy-20130605.pdf Mapping Digital Media: Italy] (Доклад). Фондация отворено общество. посетен на 31 януари 2019.</ref>

Политическата ориентация на вестника е [[Либерализъм|либерална]]. Той се противопостави на участието на Италия в [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]] и подкрепи Партията на Съюза, ръководена от [[Романо Проди]] на изборите през [[2006]] г.

== Сътрудници (минали и настоящи) ==
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]] и [[Ориана Фалачи]]

== Източници ==
<references />
<references />



Версия от 20:13, 31 януари 2019

Централният офис на Кориере дела сера в Милано

Кориере дела сера (Шаблон:Lang-it - „Вечерният пратеник“) е италиански всекидневник, собственост на група RCS. Публикуван за първи път на 5 март 1876 г., той се счита за най-популярния италиански вестник от началото на 20-ти век. Кориере дела сера е също и един от най-старите вестници излизащи в Италия. Вестникарската система се намира в Милано и се отпечатва във формат BROADSHIT със среден дневен тираж от 410242 копия през декември 2015 г.[1]

История и профил

Журналисти на Кориере дела сера интервюират руския президент Владимир Путин през юни 2015

През 2001 г. Кориере дела сера има тираж от 715 000 копия. [2] През 2002 г. той е пада до 681 000 копия.[3] През 2003 г. тогавашният редактор Феручо де Бортоли подава оставка от поста.[4] Журналистите и опозиционните политици твърдят, че оставката се дължи на критиката на вестника към Силвио Берлускони.[4]

През 2004 г. Кориере дела сера стартира онлайн английска секция, посветена на италианските актуални въпроси и култура. През същата година той е най-продаваният вестник в Италия с тираж 677,542 екземпляра.[5] Тиражът на вестника през декември 2007 г. е 662,253 копия.[4]

Тове е един от най-посещаваните италиано-езични новинарски уебсайтове, който привлича над 1.6 милиона читатели всеки ден.[6] Онлайн версията на хартиеното издание беше тринадесетият най-посещаван сайт в страната.[7]

Политическата ориентация на вестника е либерална. Той се противопостави на участието на Италия в войната в Ирак и подкрепи Партията на Съюза, ръководена от Романо Проди на изборите през 2006 г.

Сътрудници (минали и настоящи)

Италианският публицист Дино Будзати е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са Еудженио Монтале, Габриеле д'Анунцио, Итало Калвино, Алберто Моравия, Пиер Паоло Пазолини, Амос Оз, == Източници ==

  1. Circulation data Accertamenti Diffusione Stampa
  2. Adam Smith (15 ноември 2002). Europe's Top Newspapers. Campaign. посетен на 31 януари 2019.
  3. Годишен доклад 2003 (PDF). RCS Media Group. 31 декември 2003. посетен на 31 януари 2019.
  4. а б в Communicating Europe: Italy Manual (PDF). European Stability Initiative. 19 май 2008. посетен на 31 януари 2019.
  5. European Publishing Monitor. Italy (PDF). Turku School of Economics and KEA. посетен на 31 януари 2019.
  6. Ciao, Italia! Corriere della Sera Joins European Network. Der Spiegel. посетен на 31 януари 2019.
  7. Gianpietro Mazzoleni; Giulio Vigevani (10 August 2011). Mapping Digital Media: Italy (Доклад). Фондация отворено общество. посетен на 31 януари 2019.

Външни препратки

РезюмеОриана Фалачи

Източници


Външни препратки

Резюме

Източници


Външни препратки