Кориере дела Сера: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Сътрудници (минали и настоящи) == |
== Сътрудници (минали и настоящи) == |
||
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]] |
Италианският публицист [[Дино Будзати]] е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са [[Еудженио Монтале]], [[Габриеле д'Анунцио]], [[Итало Калвино]], [[Алберто Моравия]], [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Амос Оз]] и [[Ориана Фалачи]]. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 20:15, 31 януари 2019
Кориере дела сера (Шаблон:Lang-it - „Вечерният пратеник“) е италиански всекидневник, собственост на група RCS. Публикуван за първи път на 5 март 1876 г., той се счита за най-популярния италиански вестник от началото на 20-ти век. Кориере дела сера е също и един от най-старите вестници излизащи в Италия. Вестникарската система се намира в Милано и се отпечатва във формат BROADSHIT със среден дневен тираж от 410242 копия през декември 2015 г.[1]
История и профил
През 2001 г. Кориере дела сера има тираж от 715 000 копия. [2] През 2002 г. той е пада до 681 000 копия.[3] През 2003 г. тогавашният редактор Феручо де Бортоли подава оставка от поста.[4] Журналистите и опозиционните политици твърдят, че оставката се дължи на критиката на вестника към Силвио Берлускони.[4]
През 2004 г. Кориере дела сера стартира онлайн английска секция, посветена на италианските актуални въпроси и култура. През същата година той е най-продаваният вестник в Италия с тираж 677,542 екземпляра.[5] Тиражът на вестника през декември 2007 г. е 662,253 копия.[4]
Тове е един от най-посещаваните италиано-езични новинарски уебсайтове, който привлича над 1.6 милиона читатели всеки ден.[6] Онлайн версията на хартиеното издание беше тринадесетият най-посещаван сайт в страната.[7]
Политическата ориентация на вестника е либерална. Той се противопостави на участието на Италия в войната в Ирак и подкрепи Партията на Съюза, ръководена от Романо Проди на изборите през 2006 г.
Сътрудници (минали и настоящи)
Италианският публицист Дино Будзати е бил журналист в Кориере дела сера. Още от известните сътрудници на изданието са Еудженио Монтале, Габриеле д'Анунцио, Итало Калвино, Алберто Моравия, Пиер Паоло Пазолини, Амос Оз и Ориана Фалачи.
Източници
- ↑ Circulation data Accertamenti Diffusione Stampa
- ↑ Adam Smith (15 ноември 2002). Europe's Top Newspapers. Campaign. посетен на 31 януари 2019.
- ↑ Годишен доклад 2003 (PDF). RCS Media Group. 31 декември 2003. посетен на 31 януари 2019.
- ↑ а б в Communicating Europe: Italy Manual (PDF). European Stability Initiative. 19 май 2008. посетен на 31 януари 2019.
- ↑ European Publishing Monitor. Italy (PDF). Turku School of Economics and KEA. посетен на 31 януари 2019.
- ↑ Ciao, Italia! Corriere della Sera Joins European Network. Der Spiegel. посетен на 31 януари 2019.
- ↑ Gianpietro Mazzoleni; Giulio Vigevani (10 August 2011). Mapping Digital Media: Italy (Доклад). Фондация отворено общество. посетен на 31 януари 2019.
Външни препратки
РезюмеОриана Фалачи
Източници
Външни препратки
Резюме
Източници