Еким Бончев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Еким Стефанов Бончев''' е [[България|български]] [[геолог]] и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.<ref name="Чумаченко">{{Цитат периодика| last =Чумаченко, Платон, Тодор Николов | year =2016 | title =Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К | journal =Списание на българското геологическо дружество | volume =кн. 1| pages =113}}</ref>
'''Еким Стефанов Бончев''' е [[България|български]] [[геолог]] и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.<ref name="Чумаченко">{{Цитат периодика| author =Чумаченко, Платон; Николов, Тодор | year =2016 | title =Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К |url= https://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2016/PDF/09_Kompendium_Review_2016-1.pdf| journal =Списание на българското геологическо дружество | volume =кн. 1| pages =113}}</ref>


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 10:52, 2 февруари 2019

Еким Бончев
български геолог
Роден
Починал
16 януари 1992 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаСтефан Бончев
Еким Бончев в Общомедия

Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.[1]

Биография

Роден е на 16 април 1907 г. в София в семейството на геолога Стефан Бончев. През 1926 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1930 г. – естествена история в Софийския университет. След което, на 29 ноември 1931 година защитава успешно дисертация за степен „доктор по естествени науки“.[2] През 1932 – 1933 г. работи като учител.[1]

Преподавателска дейност

През 1932 г. е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет. Преподава в продължение на повече от 40 г. Избран е за редовен доцент през 1941 г., а от 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра. В Софийския университет чете курсове по „Обща геология“, „Исторична геология“, „Геотектоника“, „Регионална геология“ и „Геология на България“.[1]

Научна дейност

От 1937 до 1939 г. специализира геотектоника при професор Ханс Щиле в Берлин. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а от 1961 г. е академик на Българска академия на науките. Еким Бончев е един от основателите на Геологическия институт при Българска академия на науките. Негов заместник-директор в периода 1953 – 1960 г. и директор – 1960 – 1967 г. Член е на Българското геологическо дружество от 1930 г. и негов председател през 1947 – 1948 г.[1]

Сред палеонтоложките приноси на Еким Бончев са и доказването за пръв път, сам или в съавторство, на Ордовишката система, на Аптския, Албския и Каловския етаж в България.[1]

Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Работи върху регионалната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия ѝ строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г.[3][4][5]

Отличия

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[6]

Избрана библиография

  • Избрани трудове, Издателство на Българска академия на науките, София: 1988.
  • Балканидите, геотектонско положение и развитие, Издателство на БАН, София: 1986.
  • Проблеми на българската геотектоника, Техника, София: 1971.
  • Геология на България, Наука и изкуство, София: 1955.

Източници

  1. ↑ а б в г д Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К // Списание на българското геологическо дружество кн. 1. 2016. с. 113.
  2. ↑ Бончев, Еким. Геологията на Орханийския предбалкан западно от реките Бебреж и Малки Искър // Списание на Българското геологическо дружество 4, кн. 2. 1932. с. 85-156.; Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
  3. ↑ Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 78 – 86.
  4. ↑ Иван Загорчев (1992): Академик професор д-р Еким Бончев (16. IV. 1907 – 16. I. 1992), Списание на Българското геологическо дружество, год. 53, кн. 2, стр. 121 – 122, Справка от 22 ноември 2012.
  5. ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1969, том 1, стр. 271.
  6. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еким_Бончев&oldid=9082029“.