Кирил Драмалиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име=Кирил Драмалиев
| име = Кирил Драмалиев
| категория = политик
| портрет=
| описание=български политик и просветен деец
| описание = български политик и просветен деец
| роден-място=[[София]], [[България]]
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още =
| още =
{{Депутат-България|26о=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1}}
{{Депутат-България|26о=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1}}

Версия от 10:02, 7 февруари 2019

Кирил Драмалиев
български политик и просветен деец
Роден
Починал
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   

Кирил Георгиев Драмалиев е партиен, държавен, просветен деец и дипломат.

Биография

Писмо на министър Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява Георги Димитров, че учениците не желаят да изучават „македонски език“ по време на Културната автономия на Пиринска Македония

Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, защитава докторат в Мюнхен. Завърнал се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в БКП от 1921 г. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. През лятото на 1942 година, заедно с Цола Драгойчева, ръководи дейността на БРП (к) по създаването на Отечествения фронт, а през август 1943 година става член на новосъздадения му Национален комитет.[1][2] [3]Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”

На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за народен представител (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.[4][5]

Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в Полша (1952 - 1954) и в ГДР (1956 – 1958).

По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов, Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".

Източници

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 504, 507.
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239
  4. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 171.