Рахула

Тази статия е за историческа личност, синът на Буда Гаутама. За селището в Гърция със същото име вижте Рахула (Гърция).

---

Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Буда Шакямуни Нагарджуна Падмасамбхава Бодхидхарма
Будизъм по страна и регион
Южен, източен и северен будизъм Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада Махаяна Мадхямака Йогачара Дзен Тендай Шингон Ваджраяна Нингма Кагю Шангпа Кагю Сакя Кадам Джонанг Бодонг Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини Убежище Медитация Трикая Сангха Ступа
Портал Будизъм История на Будизма

Рахула (роден около 534 г. пр.н.е.) е единственият син на принц Сидхарта (който по-късно известен като Гаутама Буда или Буда Шакямуни) и неговата съпруга принцеса Яшодхара. Описанията на живота му се различават на определени места и изложеното тук е според палийския канон.

Животът на Рахула

Файл:Prince Rahula and Buddha.jpg

Принц Рахула, който иска своето наследство след отречението на Буда.

Докато принц Сидхарта се приготвя да напусне двореца и научава за раждането на своя син той отговаря Rāhu jāto, bandhanam jātam — ", - „Роди се Раху” т.е. „Появи се пречка (или окови)” в смисъл, че детето ще го свърже по-силно със съпругата и семейните задължения и ще попречи в търсенето на просветление . Според други обяснения обаче името му не означава пречка в този смисъл.. Според тълкувания на Муласарвастивада, Виная името му се дължи на лунното затъмнение, причинено както се смятало тогава от змията Раху. Рахула бил отгледан от дядо си крал Шудходана и мащехата на баща си Махападжапати Готами.

На седемгодишна възраст той търси баща си, който му липсва силно и Буда се връща в Капилавасту. На седмия ден от завръщането му Яшодхара довела Рахула, за да види баща си. Тя му казала, че тъй като Буда се е отказал от живота в двореца, то той самият е престолонаследник подтикнала момчето да поиска от баща си да го направи наследник на короната и съкровищата за времето, когато дядо му вече няма да управлява страната. След трапезата Рахула последвал Буда с думите „Дай ми моето наследство”. Никой не се опитал да го спре, а и Буда също не го спрял. След това той погледнал баща си и казал: „Господарю, дори и сянката ти ме прави щастлив”. Като пристигнал в Нигродха, парка, в който бил отседнал Буда си помислил: „Той поиска наследството на баща си, но то е изковано от безпокойство. Ще му дам моето просветление и ще го нашравя наследник на отвъдличностното ми наследство”. Буда извикал високоуважавания Шарипутра и го помолил да ръкоположи Рахула и така той става първият шраманера или будистки монах-послушник.

Когато кралят установява, че внукът му и някои младежи от кралската фамилия пожелали да станат монаси, той поискал Буда да ръкоположи малцина от тях със съгласието на родителите си, а също и на гвардейците. Буда се съгласява. Правилото обхващало също съпругите и съпрузите на тези, които вече са влезли в сангхата на монасите и монахините.

Скоро след ръкополагането Буда преподава на Рахула за важността на това да се говори истината, учения известни днес като Рахуловада Сутра. , в което той насърчава, че практикуващият внимателно да обмислят поведението на тялото, речта и ума си преди, по време и след всяко съзнателно действие като средство съществата да пречистят своето поведение. Нещо повече, той говори за въздържането от умишлено лъжлива реч и реч целяща измама и за култивирането на честна реч като една от най-важните, ако не и най-важната практики на монашеския живот. Следвайки съветите на Буда Рахула става един от многото архати сред неговите ученици. Рахула умира преди Буда, Шарипутра и Маудгаляяна.