Джузепе Де Сантис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 106: Ред 106:
* 1988 [[Венеция (филмов фестивал)|Венеция филмов фестивал]] — Приз на името на Пиетро Бянч
* 1988 [[Венеция (филмов фестивал)|Венеция филмов фестивал]] — Приз на името на Пиетро Бянч
* 1995 [[Венеция (филмов фестивал)|Венеция филмов фестивал]] „[[Златен лъв]]“ за приноса му към световното кино
* 1995 [[Венеция (филмов фестивал)|Венеция филмов фестивал]] „[[Златен лъв]]“ за приноса му към световното кино

== Признание ==
На името на режисьора е учредена специална награда за млади режисьори - „Dolly d'oro Giuseppe De Santis“ връчва се от 1999 година ежегодно на различни италиански филмови фестивали.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 07:50, 10 февруари 2019

Джузепе Де Сантис
Giuseppe De Santis
Роден
Починал
16 май 1997 г. (80 г.)
Националност Италия
Активни години1940–1971
Уебсайт
Джузепе Де Сантис в Общомедия

Джузепе Де Сантис (Шаблон:Lang-it) е италиански филмов режисьор. [1]

Биография

Джузепе Де Сантис е роден във Фонди, в провинция Латина (но по това време в провинция Касерта) на 11 февруари 1917 г. Баща му Оресте де Сантис е геодезист и Тереза ​​Годути. Още в годините на обучението той проявява силен интерес към литературата, композирането и публикуването на преплетени истории за селския живот и семейния живот. Брат на един от най-великите италиански оператори Паскуалино Де Сантис.

Между 1935 г. и 1940 г. живеее в Рим, като студент по литература и философия (които той скоро изоставя да следва призванието си като режисьор). Той посещава „Osteria Fratelli Menghi“ известен център за срещи на художници, режисьори, писатели, и поети през 40-те и 70-те години.

По това време положението на италианското кино е трудно поради факта, че фашиското управление е забранило вноса на чуждестранни филми. Група от интелектуалци, събрани около списание „Кино“ (водена от Виторио Мусолини, син на Бенито Мусолини) реагира на тази ситуация. От 1940 г. Де Сантис редактира редовна колона: обсъждане и сътрудничество с талантливи млади хора като Карло Лидзани, Джани Пучини и Антонио Пиетранджели допринасят за списание „Кино“.

Освен това през 1940 и 1941 г. Де Сантис посещава „Centro Sperimentale di Cinematografia“ в Рим, където завършва брилянтно и е готов да направи първите опити за режисура. През тези години той също влиза в контакт с група млади римляни антифашисти, по-специално Марио Аликата, Гиайме Пинтор, Антонело Тромбадори и земляка Пиетро Инграо.

Избрана филмография

Режисьор

година филм оригинално заглавие бележки
1947 Трагичен лов Caccia tragica
1949 Горчив ориз Riso amaro
1950 Няма мир под маслиновите дървета Non c'è pace tra gli ulivi
1952 Рим в 11 чаа Roma ore 11
1953 Съпруг на Анна Закхей Un Marito per Anna Zaccheo
1954 Дни на любов Giorni d’amore
1957 Хора и вълци Uomini e lupi ко-режисьор с Леополдо Савоной
1958 Пътят дълъг една година La strada lunga un anno
1960 Ергенска квартира La garçonnière
1964 Италианците са добри хора Italiani brava gente
1960 Ценен професионалист с обезпечено бъдеще Un apprezzato professionista di sicuro avvenire

Награди

Признание

На името на режисьора е учредена специална награда за млади режисьори - „Dolly d'oro Giuseppe De Santis“ връчва се от 1999 година ежегодно на различни италиански филмови фестивали.

Източници

Външни препратки