Путресцин: Разлика между версии
м замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени |
м формат дати от англ. на български |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Производство == |
== Производство == |
||
Путресцинът се произвежда в промишлени мащаби чрез [[хидрогениране]] от [[сукцинонитрил]], който се получава чрез добавяне на [[Циановодород|водороден цианид]] към [[акрилонитрил]].<ref name="Ullmann">{{Cite encyclopedia|encyclopedia=Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry|title=Nitriles|url=http://www.mrw.interscience.wiley.com/emrw/9783527306732/ueic/article/a17_363/current/html?hd=All%2Csuccinonitrile|accessdate= |
Путресцинът се произвежда в промишлени мащаби чрез [[хидрогениране]] от [[сукцинонитрил]], който се получава чрез добавяне на [[Циановодород|водороден цианид]] към [[акрилонитрил]].<ref name="Ullmann">{{Cite encyclopedia|encyclopedia=Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry|title=Nitriles|url=http://www.mrw.interscience.wiley.com/emrw/9783527306732/ueic/article/a17_363/current/html?hd=All%2Csuccinonitrile|accessdate=10 септември 2007|edition=7th}}</ref> Путресцинът се използва за производство на найлон. Той реагира с [[адипинова киселина]] до получаване на [[полиамида]] [[найлон 46]], която се произвежда от DSM под търговската марка Stanyl.<ref>{{Цитат уеб|url=http://www.dsm.com/markets/automotive/en_US/applications/automotive-ee/electronic-control-modules.html|title=Electronic Control Modules (ECU) – Electrical & Electronics – Applications – DSM|newspaper=Dsm.com|accessdate=18 декември 2015}}</ref> Биотехнологическото производство путресцина от възобновяеми суровини е обещаваща алтернатива на химичния синтез. Описан е метаболитно инженирания щам на ''[[Escherichia coli|ешерихия коли]]'', която произвежда путресцина във висок титър в глюкозни минерални соли.<ref name="Metabolic Engineering of Escherichia coli for the Production of Putrescine: A Four Carbon Diamine">{{Цитат уеб|url=http://www3.interscience.wiley.com/journal/122545238/abstract|title=Metabolic Engineering of Escherichia coli for the Production of Putrescine: A Four Carbon Diamine|accessdate=10 юни 2010}}</ref> |
||
== Токсичност == |
== Токсичност == |
||
Версия от 20:13, 10 февруари 2019
Путресцин или тетраметилендиамин или 1,4-диаминобутан или бутандиамин е вонящ[1] полиаминен биогенен амин с емпирична химична формула NH2(СН2)4NH2. Той, заедно с кадаверин се произвежда при разграждането на аминокиселините в живите организми. И двете вещества са токсични в големи дози.[2][3] Две съединения в основата и са отговорни за неприятната миризма на гниещата плът, както и за миризмата на лош дъх и бактериална вагиноза.[4] Намерени са също в спермата и някои микроводорасли, заедно с молекулите на спермина и спермидина.
История
Путресцинът[5] и кадаверинът[6] за първи път са описани през 1885 година в Берлинския лекар Лудвиг Бригера (1849 – 1919).[7]
Производство
Путресцинът се произвежда в промишлени мащаби чрез хидрогениране от сукцинонитрил, който се получава чрез добавяне на водороден цианид към акрилонитрил.[8] Путресцинът се използва за производство на найлон. Той реагира с адипинова киселина до получаване на полиамида найлон 46, която се произвежда от DSM под търговската марка Stanyl.[9] Биотехнологическото производство путресцина от възобновяеми суровини е обещаваща алтернатива на химичния синтез. Описан е метаболитно инженирания щам на ешерихия коли, която произвежда путресцина във висок титър в глюкозни минерални соли.[10]
Токсичност
Путресцин токсичен в големи дози. При плъхове той има ниска остра токсичност от 2000 мг/кг телесна маса, при която не се наблюдава вредно ефект ниво 2000 ppm (180 мг/кг тегло/ден).[11]
Вижте също
Източници
- ↑ Haglund, William. Forensic taphonomy: The Postmortem Fate of Human Remains. CRC Press, 1996. ISBN 0-8493-9434-1. с. 100.
- ↑ Lewis, Robert Alan. Lewis' Dictionary of Toxicology. CRC Press, 1998. ISBN 1-56670-223-2. с. 212.
- ↑ Kamhi, Ellen, Ph.D., RN, HNC. Alternative Medicine Magazine's Definitive Guide to Weight Loss. Celestial Arts, 2007. ISBN 1-58761-259-3. с. 14. Ornithine is converted by bowel bacteria into a toxic substance called putrescine, which in turn degrades into polyamines, such as spermadine, spermine, and cadaverine (literally meaning „the essence of dead cadavers“).
- ↑ A multi-omic systems-based approach reveals metabolic markers of bacterial vaginosis and insight into the disease. // PLOS ONE 8 (2). 2013. DOI:10.1371/journal.pone.0056111. с. e56111.
- ↑ Ludwig Brieger, „Weitere Untersuchungen über Ptomaine“ [Further investigations into ptomaines] (Berlin, Germany: August Hirschwald, 1885), page 43.
- ↑ Ludwig Brieger, „Weitere Untersuchungen über Ptomaine“ [Further investigations into ptomaines] (Berlin, Germany: August Hirschwald, 1885), page 39.
- ↑ Brief biography of Ludwig Brieger (in German).
- ↑ Nitriles // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. 7th. Посетен на 10 септември 2007.
- ↑ Electronic Control Modules (ECU) – Electrical & Electronics – Applications – DSM // Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Metabolic Engineering of Escherichia coli for the Production of Putrescine: A Four Carbon Diamine // Посетен на 10 юни 2010.
- ↑ Til, H.P. и др. Acute and subacute toxicity of tyramine, spermidine, spermine, putrescine and cadaverine in rats // Food and Chemical Toxicology 35 (3 – 4). 1997. DOI:10.1016/S0278-6915(97)00121-X. с. 337 – 348.