Харитон Драговитийски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
корекции на термини
м формат дати; козметични промени
Ред 11: Ред 11:
'''Харитон''' е български духовник, [[Драговитийска епархия|драговитийски епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо |year=1995 |publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= 954-07-0530-4 |pages= 412 }}</ref>
'''Харитон''' е български духовник, [[Драговитийска епархия|драговитийски епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо |year=1995 |publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= 954-07-0530-4 |pages= 412 }}</ref>


==Биография==
== Биография ==
Роден е в 1880 година със светското име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски'''<ref name="Цацов 320">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages=320 |url= |accessdate=}}</ref> в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] и прогимназия в [[Троян]] на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за [[йеродякон]]. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски [[дякон]]. В 1909 година е изпратен от екзарх [[Йосиф I Български]] да учи в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]], която завършва в 1913 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.petergen.com/bovkalo/duhov/kievda.html | заглавие=Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг. |достъп_дата = 2018-02-08 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Сайт Александра Александровича Бовкало |език= |цитат= }}</ref> Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за [[йеромонах]], а на 16 ноември 1914 г. става [[архимандрит]]. В 1914 година е библиотекар на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]] на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
Роден е в 1880 година със светското име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски'''<ref name="Цацов 320">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages=320 |url= |accessdate=}}</ref> в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] и прогимназия в [[Троян]] на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за [[йеродякон]]. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски [[дякон]]. В 1909 година е изпратен от екзарх [[Йосиф I Български]] да учи в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]], която завършва в 1913 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.petergen.com/bovkalo/duhov/kievda.html | заглавие=Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг. |достъп_дата = 8 февруари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Сайт Александра Александровича Бовкало |език= |цитат= }}</ref> Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за [[йеромонах]], а на 16 ноември 1914 г. става [[архимандрит]]. В 1914 година е библиотекар на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]] на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>


На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с викариен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=107 }}</ref><ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с викариен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=107 }}</ref><ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>
Ред 28: Ред 28:


{{Портал|Християнство|България|Македония}}
{{Портал|Християнство|България|Македония}}

[[Категория:Драговитийски епископи]]
[[Категория:Драговитийски епископи]]
[[Категория:Хора от област Ловеч]]
[[Категория:Хора от област Ловеч]]

Версия от 23:40, 13 февруари 2019

Харитон
български духовник
Фотография от 1924 г.
Фотография от 1924 г.
Роден
Починал
25 март 1958 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Религияправославие
Учил вЦариградска българска духовна семинария
Семейство
Подпис
Харитон в Общомедия

Харитон е български духовник, драговитийски епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[1]

Биография

Роден е в 1880 година със светското име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[2] в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година.[3] Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]

На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с викариен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Умира в София в 25 март 1958 година.[1][1]

Автор е на история на Троянския манастир.[6]

Бележки

  1. ↑ а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
  2. ↑ Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 320.
  3. ↑ Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг. // Сайт Александра Александровича Бовкало. Посетен на 8 февруари 2018.
  4. ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. ↑ Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.
Павел → драговитийски епископ
(14 януари 1924 – 25 март 1958) 		→ Йоан
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харитон_Драговитийски&oldid=9129621“.