Ерих Мария Ремарк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 85: Ред 85:
{{commonscat-inline|Erich Maria Remarque}}
{{commonscat-inline|Erich Maria Remarque}}
* [http://darl.eu/authors/remarque/_remarque.htm#x Проза от Ерих Мария Ремарк], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* [http://darl.eu/authors/remarque/_remarque.htm#x Проза от Ерих Мария Ремарк], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/remarque.htm Ерих Мария Ремарк в Die LYRIKwelt]
* {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/remarque.htm Ерих Мария Ремарк в Die LYRIKwelt]
* {{икона|de}} [http://www.grin.com/e-book/152104/das-symbol-der-ewigkeit-ist-der-kreis Eine Untersuchung der Motive und der Frauenfiguren in den Romanen von Erich Maria Remarque]
* {{икона|de}} [http://www.grin.com/e-book/152104/das-symbol-der-ewigkeit-ist-der-kreis Eine Untersuchung der Motive und der Frauenfiguren in den Romanen von Erich Maria Remarque]
* {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0718871/ Филми по произведения и с участието на Ерих Мария Ремарк]
* {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0718871/ Филми по произведения и с участието на Ерих Мария Ремарк]

Версия от 11:17, 14 февруари 2019

Ерих Мария Ремарк
Erich Maria Remarque
Ерих Мария Ремарк в Давос, Швейцария (1929 г.)
Ерих Мария Ремарк в Давос, Швейцария (1929 г.)
Роден22 юни 1898 г.
Починал25 септември 1970 г. (72 г.)
Професияписател, библиотекар, журналист
Националност Германия
 САЩ (от 1947 г.)
Жанрроман
Награди
СъпругаИлзе Юта Замбона (1925 – 1930 и 1938 – 1957)
Полет Годар (1958 – 1970)
Подпис
Уебсайт
Ерих Мария Ремарк в Общомедия

Ерих Мария Ремарк (Шаблон:Lang-de) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Биография

Младежки години

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“.[1] През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.[2] Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“

Първото издание на
„На Западния фронт
нищо ново“
(1929)

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт им Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

В изгнание

Ремарк слиза от парахода „Куийн Мери“ в Ню Йорк (1939)

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Последни години

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир Ерих Мария Ремарк.

Библиография

„Триумфалната арка“
френско издание (1968)
  • Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920)
  • Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28)
  • На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
  • Обратният път (Der Weg zurück) (1931)
  • Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37)
  • Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41)
  • Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946)
  • Искрица живот (Der Funke Leben) (1952)
  • Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954)
  • Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956)
  • Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61)
  • Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62)
  • Обетована земя (Das gelobte Land) (1970)
  • Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)

Бележки

  1. Murdoch 1996, с. 201.
  2. Borgeson 1969, с. 26 – 30.
  3. Robertson 2009.
Цитирани източници
  • Borgeson, Griffith. Exactly as it happened... // Motor 3506. 30 August 1969. p. 26–30. (на английски)
  • Murdoch, Brian. Afterword // Remarque, Erich Maria. All Quiet on the Western Front. London, Vintage Books, 1996. ISBN 978-0-09-953281-1. (на английски)
  • Robertson, William. Erich Remarque // remarque.org. remarque.org, 2009. Посетен на 2009-06-25. (на английски)

Външни препратки