Венко Колев: Разлика между версии

Проф. Венко Колев
	Проф. Венко Колев
художник-керамик
Роден	17 септември 1915 Глоджево, България
Починал	28 март 1997 София, България
Националност	България
Кариера в изкуството
Академия	Национална художествена академия, София (НХА)
Учители	проф. Стоян Райнов, проф. Марко Марков
Направление	керамика, скулптура, акварел
Професия	професор по керамика в НХА

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:43, 15 февруари 2019

Проф. Венко Колев е български художник-керамик, един от най-големите майстори на художествената керамика у нас, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в Националната художествената академия, София.

Биография

Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 г. в село Глоджево, Разградско.

През 1946 г. завършва Художествената академия в София, специалност ”Керамика” с отличие, в класа на проф. Стоян Райнов, а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. Марко Марков.

През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ ” Николай Павлович”, София.^[1]
От 1947 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ).

През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.^[1] Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.

Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.^[1]
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина - шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.^[1] Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.^[2]
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.^[3]

За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.
Получава званието ”Заслужил художник” - 1974 г. и званието ”Народен художник” - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с орден ”Народна република България“ – І степен за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.^[1] През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на Иван Пенков, както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.^[4]

Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.^[1] Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.

Умира на 28 март 1997 г. в София.

Почетни звания

1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция. Почетен Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция. Получава звание ”Заслужил художник“.
1975 г. Награден с орден ”Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
1981 г. Получава звание „Народен художник“.
1985 г. Награден е с орден ”Народна република България“ – І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
1995 г. Получава Награда на името на Иван Пенков. Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България“.

Други

Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“ към Министерство на културата в гр. Троян, от 2009 г. носи неговото име.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Характеристика предложение за Народен художник от секр.на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ
↑ Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12
↑ Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14
↑ Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49

Статия ”Керамикът Венко Колев” от Здравко Манолов, сп. ”Изкуство”, бр.5 от 1965 г.
Каталог ”Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. ”Раковски“ 125, 12-26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
„120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално“ (книга 2 на СБХ, 2013 г.)

Външни препратки

[СБХ-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Характеристика предложение за Народен художник от секр.на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ

[2] Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12

[3] Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14

[4] Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия в София]], специалност ”Керамика” с отличие, в класа на [[Стоян Райнов|проф. Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност [[скулптура|”Скулптура”]] при [[Марко Марков|проф. Марко Марков]].
-През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - [[доцент]], а от 1972 г. е [[професор]] по керамика във [[НХА|ВИИИ ” Николай Павлович”]], София.<br>
+През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - [[доцент]], а от 1972 г. е [[професор]] по керамика във [[НХА|ВИИИ ” Николай Павлович”]], София.<ref name="СБХ">Характеристика предложение за Народен художник от секр.на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ</ref><br>
 От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници (СБХ)]].
-През 1958 г. има първа  самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина. Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br>
+През 1958 г. има първа  самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.<ref name="СБХ"/> Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br>
 По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава,  Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.
-Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ">Материали от архива на Съюза на българските художници (СБХ)</ref><br>
+Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ"/><br>
-В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<br>
+В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12</ref><br>
-Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г.</ref>
+Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14</ref>
-За участието му в Националната  изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наука,_изкуство_и_култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.  Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<ref name="НХА">Материали от Национална художествена академия (НХА)</ref><br>
+За участието му в Националната  изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наука,_изкуство_и_култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.  Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<br>
-Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България  награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му. През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.
+Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България  награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.<ref name="СБХ"/> През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.<ref>Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49</ref>
-Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
+Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.<ref name="СБХ"/> Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
 Умира на 28 март 1997 г. в София.
@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 == Външни препратки ==
-* [https://www.sbhart.com/bg/exhibition_places/238-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%B2_ Галерия "Райко Алексиев]
+* [https://www.sbhart.com/bg/members/3541-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2-_1_#tab_gallery Страница за Венко Колев, СБХ (снимки)]
+* [https://www.sbhart.com Съюз на българските художници]
 * [http://www.artschool-troyan.com/index.html НГПИ "Проф. Венко Колев"]
-* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“]
+* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto Статия "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“]
 {{СОРТКАТ:Колев, Венко}}