Преспанско езеро

Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.

---

Преспанско езеро Преспанско Езеро Liqeni i Prespës Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα
Преспанското езеро с Мал град
Местоположение в Република Македония 40.9, 21.05
Местоположение	Република Македония Гърция Албания
Притоци	Стара река
Площ	274.03 km2 – 275.40 km2
Острови	Голем град Мал град
Населени места	Отешево Асамати Пустец Нивици
Преспанско езеро в Общомедия

Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро

Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el) е езеро в Република Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония. Както и Охридското, то се намира в югозападната част на Македония и е отделено от него с планината Галичица. Нарича се и Голямо Преспанско езеро, за да се различава от Малкото Преспанско езеро, което се намира в Гърция и отчасти в Албания.

Преспанското езеро е включено в границите на Санстефанска България през 1878 година.

Поради колебанията на нивото на езерото, общата му площ варира – между 274,03 км² и 275,40 км². Чрез подземни канали то е свързано с Охридското, където и преминават водите му. Основната част от водата в изворите на Охридското езеро край манастира „Свети Наум“ е от Преспанското Езеро.

В езерото се намират два острова – Голем град в Република Македония и Мал град в Албания.

Районът около Преспанското езеро е известен като Преспа, чийто център е град Ресен. В македонската част на брега на езерото се намират няколко курорта - Отешево, Крани, Претор, Асамати и други.

Най-разпространените риби в езерото са блескачът (уклей, белица, Alburnus alburnus), наричан нивичка, и скобарът (Chondrostoma nasus prespensis), наричан скобуст.

Литература

• Сибиновиќ, Милорад. Езера Преспанско и Охридско, Скопје 1987
• Чавкаловски, Илија. Преспа, Скопје 2001

Вижте също

• Малко Преспанско езеро

Външни препратки

• ((en)) Профил на езерото
• Г. Трайчев. Преспанското езеро. С., 1924, 31 с.
• Преспанското езеро и Долна Преспа според Васил Кънчов- от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)