Благой Попов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати от англ. на български
добавки
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Благой Симеонов Попов''' ([[22 ноември]] [[1902]] - [[28 септември]] [[1968]]) е [[българи|български]] партиен деец от [[БКП]].
'''Благой Симеонов Попов''' ([[22 ноември]] [[1902]] – [[28 септември]] [[1968]]) е [[българи|български]] партиен деец от [[БКП]].


== Биография ==
== Биография ==
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село [[Дрен (Област Перник)|Дрен]], [[Радомирско]]. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1922-1924). Член на [[БКМС]] (1919) и на [[БКП]] (1922).
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село [[Дрен (Област Перник)|Дрен]], [[Радомирско]]. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1922 – 1924). Член на [[БКМС]] (1919) и на [[БКП]] (1922).


Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).


Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931 – 1932). Получава присъда по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).


През [[1933]] г. е в [[Германия]] и заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]].
През [[1933]] г. е в [[Германия]] и заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]]. След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.


Поведението на Попов по време на Лайпцигския процес е критикувано от ръководството на [[Коминтерн]]а и през 1935 година той е принуден да пише публични самокритики по този повод, а през следващата година да признава своята „лявосектантска“ позиция в противовес на „мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров“. Въпреки това Попов е обвинен в „отклоняване от самокритикуване“.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 219 – 221}}</ref>
След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.


През [[1937]] г. по време на [[сталинските репресии]] е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16?start=40| заглавие = От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг| достъп_дата = 7 септември 2013| автор = [[Христо Христов(журналист)|Христо Христов]] представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев| дата = 30 Декември 2012| издател = desebg.com| език = }}</ref>=
През лятото на 1937 година, в разгара на [[Голяма чистка|Голямата чистка]] и по искане на Георги Димитров, Благой Попов е отстранен от Задграничното бюро на БКП.<ref name="фосколо"/> На 7 ноември той е арестуван и след двуседмични изтезания прави признания за участие в „троцкистка“ организация, а е обвиняван също и в заговор за убийството на Георги Димитров и [[Васил Коларов]].<ref name="фосколо"/> По време на следствието Димитров го обявява за близък на вече екзекутирания [[Петър Искров]].<ref name="фосколо"/> Чак през 1939 година Попов е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16?start=40| заглавие = От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг| достъп_дата = 7 септември 2013| автор = [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев| дата = 30 декември 2012| издател = desebg.com| език = }}</ref>


Първоначално Георги Димитров изглежда смята Попов за екзекутиран, но от 1941 година той прави множество опити официално да изиска освобождаването му. През 1946 година Димитров отново се опитва да издейства от съветския диктатор [[Йосиф Сталин]] изпращането му в България, но Сталин отказва с мотива, че след използваните при следствието мъчения не е целесъобразно Попов да бъде пускан в чужбина.<ref name="фосколо"/>
⚫
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.

⚫
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече“, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:05, 16 февруари 2019

Тази статия е за българския комунистически деец. За политика от СР Македония вижте Благой Попов (политик). За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик).
Благой Попов
деец на БКП
Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия

Благой Симеонов Попов (22 ноември 1902 – 28 септември 1968) е български партиен деец от БКП.

Биография

Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922 – 1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).

Участва в Септемврийското въстание (1923). В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).

Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931 – 1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).

През 1933 г. е в Германия и заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес. След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.

Поведението на Попов по време на Лайпцигския процес е критикувано от ръководството на Коминтерна и през 1935 година той е принуден да пише публични самокритики по този повод, а през следващата година да признава своята „лявосектантска“ позиция в противовес на „мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров“. Въпреки това Попов е обвинен в „отклоняване от самокритикуване“.[1]

През лятото на 1937 година, в разгара на Голямата чистка и по искане на Георги Димитров, Благой Попов е отстранен от Задграничното бюро на БКП.[1] На 7 ноември той е арестуван и след двуседмични изтезания прави признания за участие в „троцкистка“ организация, а е обвиняван също и в заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов.[1] По време на следствието Димитров го обявява за близък на вече екзекутирания Петър Искров.[1] Чак през 1939 година Попов е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.[2]

Първоначално Георги Димитров изглежда смята Попов за екзекутиран, но от 1941 година той прави множество опити официално да изиска освобождаването му. През 1946 година Димитров отново се опитва да издейства от съветския диктатор Йосиф Сталин изпращането му в България, но Сталин отказва с мотива, че след използваните при следствието мъчения не е целесъобразно Попов да бъде пускан в чужбина.[1]

Освободен и се завръща в България през 1954 г.[3]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече“, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.

Източници

  1. ↑ а б в г д Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 219 – 221.
  2. ↑ Христо Христов представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг // desebg.com, 30 декември 2012. Посетен на 7 септември 2013.
  3. ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Благой_Попов&oldid=9148581“.