Климент Шапкарев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Интитутъ --> Институтъ
м формат дати; козметични промени
Ред 17: Ред 17:
| награди = }}
| награди = }}
}}
}}
[[File:Kliment Shapkarev Gotse Delchev.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. |last= Шапкаревъ |first= Клиемнтъ |year= 1934 |location=Пловдивъ |url= http://macedonia.kroraina.com/uchastnici/shapkarev_1934.htm |accessdate=2015-09-21}}]]
[[Файл:Kliment Shapkarev Gotse Delchev.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. |last= Шапкаревъ |first= Клиемнтъ |year= 1934 |location=Пловдивъ |url= http://macedonia.kroraina.com/uchastnici/shapkarev_1934.htm |accessdate=21 септември 2015}}]]
'''Климент Кузманов Шапкарев''' е [[българи|български]] [[революционер]], член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[учител|просветен деец]].<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.</ref>
'''Климент Кузманов Шапкарев''' е [[българи|български]] [[революционер]], член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[учител|просветен деец]].<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.</ref>


==Биография==
== Биография ==
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. В 1893 година завършва с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=92 }}</ref> В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Завършва в 1898 година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904 – 1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908).
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. В 1893 година завършва с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=92 }}</ref> В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Завършва в 1898 година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904 – 1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908).


Като ''Август''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 6.</ref> пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref>
Като ''Август''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 6.</ref> пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref>


Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в [[Петдесет и втори пехотен моравски полк|52<sup>-ри</sup> пехотен полк]] на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]].
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в [[Петдесет и втори пехотен моравски полк|52<sup>-ри</sup> пехотен полк]] на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]].

Версия от 19:06, 16 февруари 2019

Климент Шапкарев
български учител и революционер
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Семейство
БащаКузман Шапкарев
Климент Шапкарев в Общомедия
Шапкаревъ, Клиемнтъ. Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. Пловдивъ, 1934. Посетен на 21 септември 2015.

Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.[1]

Биография

Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).

Като Август[4] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.[5]

Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.

Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“[6].

След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев[7] и историкът Иван Шапкарев.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  3. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  4. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 6.
  5. ↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
  7. ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Климент_Шапкарев&oldid=9150361“.