Менча Кърничева: Разлика между версии
Borisxboris (беседа | приноси) м Смяна на снимката. |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| категория = революционер |
| категория = революционер |
||
| портрет = |
| портрет = Менча_Kърничева.jpg |
||
| портрет-описание = Менча Кърничева в народна носия. |
| портрет-описание = Менча Кърничева в народна носия. |
||
| описание = българска революционерка |
| описание = българска революционерка |
||
Версия от 03:42, 20 февруари 2019
| Менча Кърничева | |
| българска революционерка | |
 Менча Кърничева в народна носия. | |
| Родена | Мелпомена Димитрова Кърничева
|
|---|---|
| Починала | 5 септември 1964 г.
|
| Партия | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Михайлов |
| Менча Кърничева в Общомедия | |
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен[1], е деятелка на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.[2]
Биография
Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещенник в Крушево, убит е от турците.[3] Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана[4] и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.[5]
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт[6] е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.[7] Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.[8]
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.[9]
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция - Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
Историкът Щефан Трьобст определя Менча Кърничева и други дейци на ВМРО като терористи.[10]
Външни препратки
- "Македонската Шарлота Корде и края на един кръволок; Убийството на ренегата Паница във Виена. Отмъщението на Македония се забавя, но не се забравя", публикувано във в. "Независима Македония", брой 169, София, 1925 година
- "Подробности по процеса на Кърничева, Една забележителна жена", публикувано във в. "Вестник на вестниците", брой 26, София, 1925 година
- Менча Кърничева - Защо убих Тодор Паница?
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
- ↑ „Менча Кърничева“, в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 година.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 175.
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 233.
- ↑ Биография на Петър Станчев от сайта на ВМРО
- ↑ Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
- ↑ Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 207-211.
- ↑ АМВР, Об. 23650, т. 1, л, 265, Оригинал. Машинопис.
- ↑ Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
